АПК Flashcards
(10 cards)
Проверка на редовността на жалбата и протеста Чл. 158. (1)
Чл. 158. (1) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
Проверка на допустимостта на жалбата и протеста Чл. 159 (1)
Чл. 159. Жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
Основания за оспорване Чл. 146
Чл. 146. Основанията за оспорване на административните актове са:
- липса на компетентност;
- неспазване на установената форма;
- съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
- противоречие с материалноправни разпоредби;
- несъответствие с целта на закона.
Предмет на съдебната проверка Чл. 168.
Чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
(3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3.
Срокове за оспорване Чл. 149
Чл. 149. (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
(3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
(4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му.
(5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
Право на искане за отмяна Чл. 238
Право на искане за отмяна
Чл. 238. (1) Право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен.
(2) Отмяна на влезли в сила съдебни актове може да иска главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура на основанията и в срока, определени за страните.
Срокове за подаване на искането чл.240
Срокове за подаване на искането
Чл. 240. (1) Отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението.
(2) Във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването за решението.
Основания за отмяна Чл. 239
Чл. 239. Актът подлежи на отмяна, когато:
- се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната;
- по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото;
- актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
- между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска;
- страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
- с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Решение по искането Чл. 244
Чл. 244. (1) Върховният административен съд отхвърля искането или отменя решението изцяло или отчасти.
(2) Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане. В случая по чл. 239, т. 4 съдът отменя неправилното решение.
(3) Решението по искането не подлежи на обжалване.
Условията на назначаване на държавни служители са
посочени в разпоредбата
на чл. 7 от ЗДСл, съгласно която за държавен служител
може да бъде назначено лице,
което:
. Условията на назначаване на държавни служители са
посочени в разпоредбата
на чл. 7 от ЗДСл, съгласно която за държавен служител
може да бъде назначено лице,
което:
1. е български гражданин, гражданин на друга държава -
членка на
Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразу
мението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейца
рия;
2. е навършило пълнолетие;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ хара
ктер на лишаване
от свобода;
5. не е лишено по съответен ред от правото да заема
определена
длъжност;
6. отговаря на специфичните изисквания, предвидени
в нормативните
актове за заемане на съответната длъжност.
Не може да бъде назначавано за държавен служител лице,
което:
1. би се оказало в йерархическа връзка на ръководст
во и контрол със
съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическ
о съжителство, роднина по права
линия без ограничения, по съребрена линия до четвър
та степен включително или по
сватовство до четвърта степен включително;
2. е едноличен търговец, неограничено отговорен съд
ружник в търговско
дружество, управител, търговски пълномощник, търговск
и представител, прокурист,
търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на
орган на управление или
контрол на търговско дружество или кооперация;
3. е народен представител;
4. е съветник в общински съвет - само за съответната
общинска
администрация;
5. заема ръководна или контролна длъжност в политичес
ка партия;
6. работи по трудово правоотношение, освен като пре
подавател във
висше училище.
