Тема №5 Flashcards
Болка- определения.
Болката, това е неприятна отблъскваща сетивност и емоционално преживяване, свързано с истинско или потенциално тъканно увреждане.
- В биологичен смисъл: е сигнал на застрашеност;
- От физиологична гледна точка: е вуд, форма на усещане.
Анализатор.
Анатомична основа на сетивността е анализаторът. Възприемането и анализът на раздразненията се осъществява в организма от сложна система, АНАЛИЗАТОРНА. Анализаторите са тези канали от връзки, по които в мозъка постъпва информация за всичко, което става в заобикалящата ни и във вътрешната среда на организма. Всеки анализатор е анатомо-физиологичен комплекс, състоящ се от възприемащи прибори / рецептори/, центростремителни нервни влакна / проводен път/, нисши нервни центрове в гръбначнния мозък и висши нервни центрове в кората на главния мозък / коров край/.
Рецептори.
Чуството за болка се възприема от свободните окончания на нервните влакна, разположени в повърхностните слоеве на кожата и лигавицата, нап. болеви рецептори или ноцицептори.
Проводен път.
ЦНС се свързва с перферните органи, мускули, зъби, коже чрез сложни анатомични образувания- нерви. Те са изградени от голям брой нервни влакна, различаващи се по своя строеж, диаметър и проводимост. Така нервните влакна, предаващи импулси от периферията към ЦНС се нар. центростремителни / чуствителни- аферентни/, а тези от ЦНС към периферията- центробежни / двигателни-еферентни/.
Проводният път е съставен от 3 неврона, като всеки неврон е нервна клетка с 2 елемента / тяло и израстъци/. Аксонът е обвит с миелинова обвивка и колкото по-бързо провежда импулсите, толкова е по-дебела обвивката. Електричните явления протичат в клетката от дендрит към тялото и от там към аксона, в противен случай би настъпила хаотична възбудимост на нервната клетка.
Болевите импулси към ЦНС се предават по 31 чифта ГМН и 12 чифта ЧМН.
Всеки ГМН образува по две ГМ коренчета- предни и задни. Предните влакна излизат от гръбначния мозък, като клетките, които ги образуват, лежат в предните рога на сивото в-во на гръбначния мозък и отвеждат импулси от ЦНС към периферията. Задните коренчета навлизат в сивото в-во на задните рога на гръбначния мозук и носят информация от периферията към ЦНС. Болевите усещания се предават в ЦНС по нервни влакна, тип А и С. Влакната, тип А, са дебели, покрити с дебела миелинова обвивка. В зависимост от диаметъра влакната, тип А, се подразделят на 5 групи- алфа, бета, гама, делта, ипсилон. ВЛАКНАТА А-ДЕЛТА ПРОВЕЖДАТ ЯСНАТА И ПОВЪРХНОСТНА БОЛКА.
ВЛАКНАТА, ТИП С, са тънки, безмиелинови, ПРОВЕЖДАТ ДЪЛБОКАТА И ЛОШО ЛОКАЛИЗИРАНА БОЛКА.
Коров край.
Поле / център/ в кората на мозъка, което е сетивната зона в girus postcentralis на мозъчната кора. Всяко полукълбо е свързано с противоположната част на тялото. Центровете в долната част на girus postcentralis възприемат дразненията от кожната повърхност на глава, лице и шия, а в горната част- от долните крайници.
Медиатори на болката.
В-ва, образуващи се при възбуждение, се нар. медиатори. Мястото им на натрупване са окончанията на нервните влакна, където те се появяват в момент когато нервният импулс преминава в работния орган. Медиаторите се образуват в синапсите, свързващи помежду си нервните клетки на ЦНС, в периферните нервни възли, в нервните стволове.
- Медиатор на парасимпатикусовата нервна система ацетилхолин, след изпълнение на задачата си той се разпада до холин и оцетна киселина под влияние на фермента холинестераза;
- Медиатори на симпатикусовата нервна система са симпатините / катехоламини/. Те са хормони и медиатори / адреналин, норадреналин, хистамин, серотинин/.
Синапс.
Състой се от две съприкосновяващи се повърхности, едната от които принадлежи на аксона, а другата- на дендрита или тплото на нервната клетка. Синапсът е цепка. Повърхността на аксона е обърната към синапса и носи името пресинаптична мембрана, а тази на дендрита- постсинаптична мембрана.
По пресинаптичнат мембрана се намират множество мехурчета, изпълнени с определено химическо в-во- медиатор, осъществяващо предаването на импулса през синапса. Медиатори най-често са ацетилхолин или норадреналин, а понякога серотонин, гама-аминомаслена киселина и др. Предаването на нервното възбуждение от неврон на неврон, от нервното окончание към органа изпълнител става с участието на медиатор.
Нервен импулс.
Нервният импулс е сложен физико-химичен процес, свързан с преместване на някои минерални в-ва, в частност йоните на Na & K. В състояние на покой йоните на К се намират повечето отвътре на нервната клетка, а йоните на Na- по външната повърйност. Вътре в клетката елетрическото натоварване е /-/, а отвън /+/. М/у вътрешността на нервната клетка и външната повърхност на клетъчната мембрана има разлика в електрическия потенциал, наречен мембранен/ потенциал на покой. Неговат стойност е м/у -50 mV и -70 mV.
Клетъчната мембрана на нервната клетка в състояние на покой е непропусклива за йони. Когато при нервно възбуждение нервният импулс идва в края на аксона, мехурчетата, съдържащи медиатор, се пукат. Ацетилхолинът или норадреналинът се изливат в синаптичната празнина и променят пропускливостта на постсинаптичната мембрана. Това води до излизане на йоните на К от клетката и разпологането им на повърхността й, обърната към цепката, а йоните на Na влизат в клетката. Електрическото натоварване се променя и възниква разлика в потенциалите и импулсът преминава от аксона на една клетка към дендрита на друга. Чрез това движение на йони се постига деполяризация на мембраната, състояние наречено генераторен/ акционен потенциал. Неговата стойност е м/у +40 mV и +100 mV. След преминаване на импулса през синапса медиаторът се разрушава, йонитите на К отново навлизат в клетката, а йоните на Na излизат от нея и настъпва реполяризация. ПРОЦЕСИТЕ НА ДЕ- И РЕПОЛЯРИЗАЦИЯ ЗА В ОСНОВАТА НА СЪЗДАВАНЕТО И ПРОВЕЖДАНЕТО НА НЕРВНИЯ ИМПУЛС.
При покой вътрешната повърхност на биомембраната е заредена отрицателно, а външната- положително. При възбуждение се променя поляритетът, като вътрешната част се зарежда положително, а отвън- отрицателно. Така се предава електрическият потенциал.
Медиатори в кръвта.
Медиаторите, попадащи в кръвта, взимат учстие в регулацията и координацията на физиологичните процеси в организма. При дразнене на n. vagus се забавя сърдечната дейност, а под влияние на оттичащата се от него течност и въздействие в/у свежо сърце се установява забавяне на дейността му. Обратно, при дразнене на симпатикус се учествява сърдечната дейност. В-вото, отдделящо се при дразнене на вагус, е близко до ацетилхолина, а на симпатикуса- до адреналина.
* Адреналин: - възбужда организма, учестява действието на повечето органи.
-> въведен в кръвния ток, води до:
- усилване и учестяване на сърдечната дейност;
- свива съдовете;
- увеличава кръвното налягане;
- увеличава захарта в кръвта;
- разширява заниците;
- забавя дейността на червата.
* Хистамин;
- повишава пропускливостта на съдовите стени;
- разширява кръвоносните капиляри;
- намалява кръвното налягане;
- увеличава сълзотечението;
- намалява отделянето на урина;
- увеличава секрецията в стомаха;
- води до алергия.
* Серотонин:
- взима участие в регулиране на дейността на главния и гръбначния мозък, двигателната, сърдечносъдовата, отделителната, храносмилателната и други физиологинчи системи.
Химия на болката.
Болествотворно действие и медиатори на болката са ацетилхолин, серотонин, адреналин, норадреналин. За произхода на болевото усещане особена роля има групата на кинините / БРАДИКИНИН, КАЛИДИН, ЕНТЕРОТОКСИН/. Всички те водят до разширяване на съдовете; предизвикват болка при съприкосновение с химиорецепторите.
Всички жлези с вътрешна секреция отговарят на болката- надбъбречни, хипофиза, щитпвидна и задстомашна.
За запазване нормалната дейност на организма при силна болка корта на надбъбречната жлеза отделя хормони. Те оказват стимулиращо сействие на мускулите, регулират белтъчната, мастната, въглехидратнатаи минералната обмяна на организма. Кората на надбъбрека е разделена на 3 слоя:
- външна зона: отделя минералкортикостероиди, които регулират обмяната на К и Na;
- средна и вътрешна зона: отделят глякокортикоиди, регулиращи въглехидратната обмяна
Много важна е регулиращата роля на хипофизата. Тя отделя 3 групи хормони:
- аденокортикотропни: влияние в/у надбъбречната жлеза- в/у кортикостероидите;
- тиреоидни хормони: регулиращи дейността на щитовидната жлеза;
- гонадотропни: регулиращи половите хормони.
Характер на болката.
Характеризира се по:
- СИЛА: силна, слаба, тъпа;
- ХАРАКТЕР: щракаща, пробождаща, стрелкаща, пронизваща, пареща, жилеща;
- ВРЕМЕТРАЕНЕ: краткотрайна, светкавична, птотрахирана- трае няколко дни, прекъсната и непрекъсната, постоянна, рецидивираща, с ремисии, рецидивираща;
- НАЧИН НА ПОЯВЯВАНЕ: спонтанна, предизвикана;
- ЛОКАЛИЗАЦИЯ: местна, отразена, ирадиираща.
Видове болка.
- СОМАТИЧНА: бива повърхностна / кожна и мукогингивална/ и дълбока / мускулно-скелетна и висцерална/. Мускулно-скелетната болка се подразделя на:
- темпоромандибуларна става;
- мускулна;
- костна и периостална;
- периодонтална.
Висцералната се подразделя на : - съдова;
- пулпна;
- лигавична;
- жлезна, очна, ушна.
- НЕВРОГЕННА: тя бива травматинчна неврома, пароксизмална, невралгия, анестезия долороза и фантомна болка.
*ПСИХОГЕННА: тя се подразделя на хронична лицева боолка и психоневротична/ хистерична и халюцинираща/ болка.
Болка според HAPAK.
Тя се подразделя на мускулнолигаментна / мекотъканна/, дентоалвеоларна и неврологична / съдова/.
* Мускулнолигаметна:
- болка в ТМС;
- миофациална;
- атипична лицева болка;
- болка при заболяване на слюнчените жлези;
- очна;
- изгаряне в устата;
- кандидозис;
- тумори.
* Дентоалвеоларна:
- зъбни;
- периодонтални;
- пулпни;
- синдром на спукан зъб;
- максиларен синузит;
- термална чуствителност;
- атипична одонталгия.
* Неврологична:
- тригеминална невралгия;
- глософарингеална невралгия;
- компресия на нерви;
- клустерно главоболие;
- постхерпесна невралгия;
- краниален артеритис;
- претригеминална невралгия;
- Ramsay Hunt syndrom.
Зъбна болка.
Болката в областта на зъбите може да има разнообразни етиологични фактори. Зъбната пулпа реагира най-често с болка на различни по характер дразнители- механични, елетрически или термични. Тези дразнения се предават като ясна болка по миелинизираните А-делта влакна. Повишаването на налягането в пулпната камера се предава като тъпа и нелокализирана болка по немиелинизираните С- влакна.
Зъбната болка можем да я подразделим на такава при дразнене на дентина, пулпата и периодонталния лигамент. Дентиновата болка се провокира от екзогенни дразнения, предимно механични, термични и осмотични. Тази болка се предава по А- делта влакната и е добре локализирана. Пулпната болка може да се провокира и без външно дразнене. Тя се предава по А- делта и С- влакна, което определя и нейния дифузен характер и често невъзможността да се локализира. Периодонталната болка се предава по А-делта и С- влакна, като първите реагират на увреждащите тъканите агенти, а С- влакната се активират при механично дразнене.
Зъбната болка бива:
* СЛАБА:
- начален кариес.
* СРЕДНА:
- пулпитис;
- перикоронитис.
* СИЛНА:
- периодонтитис;
- суха алвеола.
Управление на болката.
Най-ефективен е начина на премахване на причината. Това изисква поставяне на точна диагноза. Денталния лекарт използва принципа на 3-д за управление на денталната болка:
- ДИАГНОЗА;
- ДЕНТАЛНО ЛЕЧЕНИЕ;
- ДРАГС / ЛЕКАРСТВА/.
