БСБ изпит Flashcards
(32 cards)
FRET (Forester resonance energy transfer):
Какво представлява? Пренос на енергия в резултат от дипол-дипол взаимодействия
Кои фактори определят ефективността? Зависи от дистанцията на донора и акцептора.
Най-често използваните позитрон-емитиращи радионуклиди в медицината:
15O, 13N, 11C, 18F
Разлика между флуоресценция, хеми и био
При флуоресценция светенето е предизвикано от светлина, при хемилуминесценция – от химична реакция, а при биолуминесценция тази химична реакция е катализирана от ензим.
Преминаването в основно състояние може да става …
излъчвателно или безилъчвателно (загуба на енергия – топлина). Може да има флуоресценция, миграция на енергия (отдава се на друга молекула) или фотохимична реакция (фотодеградация)
Какво е флуорофор (флуорохром)
химично с-ние, което може да излъчва светлина след възбуждане със светлина, това се случва като се връща в основно състояние (релаксация).
Обикновено са ригидни с конюгирани п-връзки (ароматни с-ние и техни производни)
Формула за скорост на светлината
с = λν, където скоростта на светлината е равна на дължината й по честотата.
Уравнение на Планк за енергия на фотон
E = h.v,
h – константа на Планк
Възможни енергетични нива на молекулите?
електронни, вибрационни, ротационни
Всяко едно дискретно електронно състояние съдържа набор от дискретни вибрационни нива.
Колко кванта могат да погълнат молекулите
Молекулите могат да погълнат само квант, чиято енергия съответства на разликата в две енергетични нива.
Поглъщането на квант светлина е …. процес. Поглъщането на ИЧ е….. процес
- електронен
- вибрационен
Емитираната светлина е винаги с ………….. дължина на вълната
по-голяма
Флуоресценция се наблюдава само при преход
S1 (V0) –> S0
Стоксово отместване
Спектърът на поглъщане има максимум при максимален брой възбудени молекули и е в УВ-видимата зона. При спектъра на излъчване (флуоресценция) има зависимост на интензитета на излъчване от дължината на вълната и се намира във видимата и близко до ИЧ (това се нарича Стоксово отместване).
Основни характеристики на флуорофорите
максимална дължина на вълната на възбуждане и емисия, изразена в нанометри; моларен абсорбционен коефициент (ε), свързва количеството на абсорбирана светлина при дадена дължина на вълната с концентрацията на флуорофор в разтвора; Стоксово отместване; Квантов добив
Квантов добив
ф = n1/n2
1 - брой излъчени кванти
2 - брой погълнати кванти
Видове флуорофорит:
органични багрила (флуоресцеин, Texas Red), фикобилипротеини, флуоресцентни белтъци
Фикобилипротеини
Част от светлина-събиращия комплекс при цианобактерии и червени водорасли. Представляват комплекс между протеини и ковалентно свързани с тях фикобилини, които действат като хромофори.
Фикобилизоми
светлина събиращи комплекси от фотосистема 2 (протеинови комплекси, закрепени към тилакоидните мембрани)
С какво можем да бележим НК
етидиев бромид
- с помощта на ензими, даващи цветна реакция
- биотин
антиген
Флуоресцентно – 1) чрез свързване на флуророфор за ддНТФ 2) чрез маркиране на праймери с флуорофор
Автофлуоресценция
Естествено излъчване на светлина от биологични структури (митохондрии, лизозоми, колаген, еластин, NADPH, флавини, триптофан, тирозин)
Родаминови брагрила
Флуоресцентни багрила, които емитират в по-дълговълновата област, имат по-голяма фотостабилност и слаба чувствителност към рН ; основният им недостатък е слаба разтворимост
Нов клас - цианинови багрила
Имат висока разтворимост и широк емисионен „прозорец“; недостатък: намаляване на флуоресцентния сигнал при конюгиране с белтъци и антитела в резултат на агрегацията на близко разположени флуоресцентни моелкули –> сулфониране (въвеждане на отрицателни сулфонови групи)
Имунофлуоресценция
Белязване чрез флуоресцентни антитела (антитела конюгирани с флуоресцеин)
Флуорофорите се използват:
- Самостоятелно като:
o Проследяващ флуид (в течност)
o Багрило за оцветяване на определени структури (например НК – DAPI, PI)
o Субстрат за ензими или като сонда (индикатор), когато флуоресценцията му е повлияна от аспекти на околната среда като полярност, йони, рН. - Ковалентно присъединение към макромолекули (по-често) – маркери за белязване на различни макромолекули в аналитични методи