Българска литература от Освобождението до Първата световна война Flashcards
(21 cards)
Важни исторически събития
-Руско-турската освободителна война (1877-1878)
-Санстефанският мирен договор (1878)
-Берлинският договор (1878)
-Съединението на България (1885)
-Сръбско-българската освободителна война (1885-1886)
-Балканската война (1912-1913)
-Междусъюзническата война (1913)
-Първа световна(1915-1918)
Събития, свързани с културния живот на България
- Оформят се два книжовни центъра – Пловдив и София.
- Възобновява се Българското книжовно дружество (БАН – Българска академия на науките).
- Открива се Висше училище (Софийски университет).
- Открива се Държавното рисувално училище (Национална художествена академия).
- Създава се Народният театър в София.
80-те години на 19 век
- Големите възрожденски идеали много бързо са забравени и са заменени от политически интриги, егоизъм и желание за бързо забогатяване.
- Задача на литературата е да изпълнява ролята на социална критика.
- Писателите смятат, че ролята на интелигенцията е да отиде сред народа и да помогне за неговото духовно възраждане.
- Водещи фигури са Иван Вазов и Захари Стоянов. Тяхната цел е чрез примери от близкото минало да изградят неговия образ, който да вдъхва самочувствие у българите.
- Образът на героичното минало се изгражда в паралел на бездуховното настояще.
90-те години на 19 век
- Налага се стилът на социалния реализъм – в творчеството на Иван Вазов, Алеко Константинов, Елин Пелин.
- Основни теми в литературата - бездушието на властимащите, алчността, нагаждачеството, липсата на достойнство и идеализъм.
- Най-важна творба от този период е „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов
Първите две десетилетия на XX век
- Около сп. „Мисъл“ се оформя кръгът „Мисъл“, чиито представители са д-р Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров.
- Създава се направлението естетически индивидуализъм, което е първият етап от развитието на българския модернизъм.
Човекът трябва да изгради у себе си морален закон, подчинен на идеята за доброто, за съвестта, за устойчивостта пред изпитанията в живота, за нравствен идеал, който няма да позволи на индивида да постъпи с другите така, както не би искал да постъпят с него. - Разделението между „млади“ и „стари“
- Идеите на социалистическото движение.
- Символизъм
„млади“
духовната същност на индивида, драматичната му участ, емоционалните му преживявания;
индивидът – самотна, силна и свободна в избора си личност;
вечното, универсалното, нравственото;
„стари“
колективизма, националното, патриотичното, социалните теми, пробуждането на българина в човека, авторовата позиция спрямо даден обществен проблем, превръщането на изкуството в безстойностна публицистика;
Иван Вазов
кръгът „Звено“
Сп. „Звено“ (1914 г.) - около списанието се формира кръгът „Звено“ с представители Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Георги Райчев и др. Творците са повлияни от френския, немския и белгийския символизъм.
символизмът
С помощта на символи творците изграждат паралелен на съществуващия свят, защото го възприемат като зле устроен и смятат, че той не може да се промени.
основни теми на символизма
самотата, страданието, любовта като мечта и невъзможност да се осъществи, любимата като демон и ангел, като чудовище и дете; враждебният град; смъртта, смисълът на съществуването; познанието.
сновни идеали
изграждане на новата българска държава
- догонване на европейските страни
- паралелно – интересчийство, политическа парвенющина (качества и прояви на парвеню – човек, който се е издигнал бързо на високо положение, но няма духовните качества, навици и култура за това);
) Ролята на литературата
да реши основополагащи за времето въпроси (какъв е българинът и каква е националната ни идентичност; въпросите за доброто и злото, за същността на човека и начините за неговото духовно извисяване)
- Писателите от периода реагират по различен начин:
Иван Вазов
вижда положителното у българите, като търси примери в епохата на Възраждането, където са живи големите идеали.
Алеко Константинов
представя по-скоро отрицателното, онова, което българинът не трябва да бъде
Елин Пелин
показва краха на патриархалните ценности в новата социална действителност
„Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“, Под игото“
Иван Вазов
– „Разни хора, разни идеали“; „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“,
Алеко Константинов
„Гераците“
) Елин Пелин
„Епически песни“, „Блянове“, „Сън за щастие“, „На Острова на блажените“
П. П. Славейков
(„Арменци“, „Две хубави очи“, „В часа на синята мъгла“ - стихотворения
Пейо Яворов
(„Да се завърнеш в бащината къща“, „Помниш ли“, „Пловдив“, „Сиротна песен“ - стихотворения
Димчо Дебелянов