одата "Левски" Flashcards
(24 cards)
Творческа история
Стихотворението е публикувано за първи път през 1881 г. в стихосбирката на Вазов „Гусла”
По-късно е включено на първо място в поетическия цикъл „Епопея на забравените“, върху който поетът работи от 1881 до 1884 г.
Жанр
ода
Сюжет
ясно очертан, въпреки лирическия характер на творбата
Основно съдържание
революционната дейност на Левски, представена чрез:
- легендарни факти;
- микросюжети;
- негови емблематични личностни характеристики.
Б) Своеобразен „конспективно-фрагментарен биографичен роман за Левски“ (Св. Игов)
Основен герой – Левски.
А) Представен чрез факти и събития от биографията му, лирическа характеристика, монологизиране на образа.
Б) Представен като национален герой, но и значим за цялото човечество.
- съпоставен е с Прометей, Сократ, Ян Хус, Колумб, Христос, с върхови прояви на героизъм.
Моменти в интерпретацията на образа (сходни с поетиката на романтизма)
- безстрашието му („той беше безстрашлив, той беше готов / сто пъти да умре на кръста Христов“);
- себеотрицанието му („а той, беден, гол, бос, лишен от имотът, / за да е полезен, дал си бе животът“);
- обвързването с идеята за светлина („В бъдещето тъмно той гледаше ясно“);
- пространствено и морално извисяване („… връх, от къдетo виждаше духът / към безсмъртието по-прекия път!“);
- скиталчество, откроено като избраническа участ („Девет годин той/ скита се бездомен, без сън, без покой“; „ходеше замислен, самси, без другар“).
Композиция
А) Въведение – разсъждения на героя.
Б) Основна част – характеристика на героя, илюстрирана с биографични факти.
В) Заключение – лирическа възхвала.
- композиционната схема е типична за повечето стихотворения от „Епопея на забравените“
Теми и мотиви
свободата
безсмъртието на героичния подвиг
свободата
- интерпретирана в духа на възрожденската традиция – не се получава даром, а чрез себеотрицание, храброст и безрезервна отдаденост на каузата („… щастлив е оня, който дигне пръв / народното знаме и пролее кръв“);
- мисли се като състояние на духа – не е за онези, които живеят в страх, подлост и егоизъм, а за тези, които проявяват „твърдост, кураж, постоянство“
безсмъртието на героичния подвиг
- саможертвата в името на народното благо (подобно на Ботевото „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“);
- интерпретирано като надмогване на физическата смърт.
че потът почтенний на простий орач,
че благата дума, че правото дело…
анафора
„навсякъде гонен, всякъде приет“, „От лице му мрачно всички се бояха, / селяните прости светец го зовяха“; „Смъртта беше близко, но страхът далеч.“
антитеза
„Манастирът тесен за мойта душа е“, „благата дума“, „бъдещето тъмно“, „железен нрав“ и др.
метафора
„бездомен, без сън, без покой“, „за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът“, „Той не знайше отдих, ни мир, нито сън“.
градация
„гласът, който вика, мисълта, що грей“
метонимия
„По срам и по блясък ти си с кръста равно!“; „който равен в адът има само Юда“
сравнение
„“И тоз човек йоще живей между нас!“, „О, бесило славно!“
реторично възклицание
„иго страшно“, „сто пъти да умре на кръста Христов“, „сърце порасло и за кръст готово“, „обхождаше двайсет града наведнъж“
хипербола
„жътва богата“, „майка луда“, „демон въздесъщ“ и др.
инверсиран епитет
кръстът, пустинята, кладата, синджирът
символи
„и сбрани, сдушени във тайни места/ слушаха със трепет, с зяпнали уста“
алитерация
опозиция
геройство – предателство; свобода – робство; активност в борбата – пасивност, покорство; молитва – деятелност
Библейски мотив
„И семето чудно падаше в сърцата“
„Тоя мръсен червяк, тоя низък роб“; „Тоз човек безстиден (безсрамен) със ниско чело“
дисфемизми (груба лексика)
