Взаимовръзка между МП и ВП Flashcards
(11 cards)
Взаимодействие между ВП и МП - дуалистична и монистични теории
Дуалистичната теория
- МП и ВП са две самостоятелни правни системи, които не си взаимодействат и се развиват независимо една от друга
Монистична теория
- Основен възглед: правото представлява една единна система като ВП и МП са двете й съставни части, като винаги едната има приоритет над другата - съответно имаме две монистични теории
а) първа монистична теория - примат на ВП
Според тази теория приоритет има ВП над МП като привържениците се позовават на възгледа за държавата като абсолют и притежател на вечни и неотменими права, заради което държавата винаги може да се оттегли от международните си задължения, когато престане да има интерес от тях
б) втора монистична теория
Примат на МП над ВП
Основава се на принципа pacta sunt servanta, закрепен в чл.2 от Устава на ООН - принцип за добросъвестно изпълнение на международните задължения. Държавите са длъжни да ги изпълняват.
Принципът е потвърден и от Виенската конвенция за правото на договорите, където е постановено също, откъдето извличаме и Забрана за позоваване на ВП от страна на държавите като начин да оправдаят неспазването на международните си задължения.
МП изисква държавите да хармонизират ВП с МД и при противоречие с вътрешноправните да прилагат нормит на договорите.
Влияние на ВП върху МП
- съгласуване волите на държавите
- законови решения
Въпреки установения примат на МП над ВП според втората монистична теория, не може да се отрече влиянието на ВП върху МП.
То се наблюдава най-вече от една страна в съгласуването волите на държавите при сключването на МД, съответно създаването на МПН, от друга страна по време на преговорния процес с предложенията на държавите за законови решения, основани на собственото им национално законодателство, относно поставения въпрос или проблем, предмет на преговорите. Ако останалите държави одобрят и приемат това законово решение, то става част от нормативното съдържание на МД
Начини на изпълнение на международните задължения и на международните договори.
Въвеждане на МП във ВП - трансформация на МП във ВП.
Два са начините:
- пряко прилагане - самоизпълними
- рецепция - несамоизпълними
Пряко прилагане
Административните и Съдебните национални органи прилагат пряко нормите на МП.
Как/ Защо?
Използва се техниката на препратката/отпратката - в Конституцията се съдържа обща препращаща норма, пряко препращаща към МД, с които държавата се е обвързала.
Пример: Конституцията на САЩ постановява че МД, сключени от САЩ, се явяват върховно право
Пряко прилагане имаме при самоизпълнимите актове.
Рецепция
Вътрешни НА възпроизвеждат съдържанието на МПН, МД или международните нормативни актове.
При правоприлагане националните административни и съдебни органи се позовават на реципиращия вътрешен акт.
Държавата е задължена да въведе такива актове във ВП.
** Възможно е Конституцията да постановява пряко прилагане на международните актове, но ако те не са самоизпълними, това не е възможно без техниката на рецепцията.
Например:
договори в сферата на Наказателното право НЕ са самоизпълними, тъй като МПН не притежават санкция - държавите имат задължение да въведат съответните МПН във вътрешното право, тоест да ги трансформират във ВП посредством реципиращ акт, в който да включат и съответните на нарушенията санкции.
Тема 12 - теория за взаимоотношението между МП и ВП. Взаимно влияние - ПЛАН
- Дуалистична теория
- Монистичан теория
- първа - примат на ВП
- втора - примат на МП - Влияние на ВП върху МП
- съгласуване волите на д.
- законови решения - Трансформация на МП във ВП
- пряко прилагане - конституционна норма + самоизпълним акт
- рецепция - несамоизпълними актове (липса на санкция)
Тема 13
Преход на българското законодателство, чл.5, ал.4 КРБ
Последствия от чл.5 - задължения на органите за примат + пряко прилагане + рецепция
- страна по Виенската конвенция от по-рано - 1991г Конституцията - чл.5
- чл.5, ал.4 - МД които са ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за България стават част от ВП и при противоречие с вътрешноправните норми се ползват с преимущество.
- Следователно
Административните и съдебните органи са длъжни при противоречия между ВП и разпоредбите на МД, който отговаря на посочените изисквания, да приложат нормите на МД.
Чл.5 ал.4 закрепва прякото прилагане на МПН като обща препращаща норма
Прякото препращане е приложимо спрямо самоизпълними актове, докато при несамоизпълними актове се нуждаем от рецепция.
Последният въпрос се разглежда и от КС в реш 7 по дело 6 от 1992г - КС разглежда случаите на МД които сарат, об, вл в сила и обявават определени деяния - действия или бездействия за престъпления, без те да са такива по ВП.
Такива договори се попадат в хипотезата на несамоизпълними договори (-МД попадащи в сферата на Наказателното право са най-честият пример, тъй като престъпните деяния задължително се закрепват със санкционни мерки, а МПН структурно не притежават санкция - такава може да бъде предвидена само във вътрешноправен акт, който и да възпроизвежда съдържанието на МД)
КС постановява, че те стават част от ВП в два случая - когато смислово допълват НК ИЛИ когато предвиждат промяна във вътрешното законодателство. Именно второто е проявление на института на рецепцията при взаимодействието между ВП и МП - държавата има задължение да трансформира МП акт във ВП посредством реципиращ вътрешен акт, който смислово да възпроизвежда съдържанието на МД и да закрепи към него и съответните на престъпленията санкции
Ратифициране на МД. Утвърждаване на МД.
- подлежащите на задължителна ратификация
- подлежащите на утвърждаване с др способи - реш на МС
ЧЛ. 85 АЛ.1 КРБ - МД, подлежащи на ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ратификация
Единствено те стават част от вътрешното право и получават преимущество
В последствие могат да бъдат изменяни само по реда предвиден в самите тях или съответно на общите МПН.
Договорите, които не попадат в хипотезата на чл.85, ал.1 КРБ се утвърждават посредством други способи, един от които е с решение на МС.
Те не получават примат и не са част от ВП, съгласно реш 7, НО държавата отново има задължение за интегрирането им във ВП и изпълнение на задълженията си по тях
Обнародване на МД
- процедура, срок
- МД преди КРБ от 91г
Съгласно чл.88, АЛ.3 КРБ - МД се обнародват в Държавен вестник в рамките на 15-дневен срок от ПРИЕМАНЕТО ИМ в редакция ДВ?
- Относно договорите влезли в сила за Република България преди Конституцията от 1991г.
Преди влизането в сила на К от 1991 не е съществувало изискване за обнародване на МД в ДВ.
През 1992 КС се произнася в реш 7 по дело 6, че: - относно договорите, за които изискване за обнародване Е съществувало, към момента на приемането и ратификацията им, НЕ стават част от ВП и НЕ се ползват с примат пред ВП
- относно договорите, за които изискване за обнародване НЕ е съществувало, към момента на приемане и ратифициране на договора, СТАВАТ част от ВП, НО НЕ се ползват с примат пред него
Съответно казваме че предимство пред ВП МД придобиват към момента на обнародване.
Влизане в сила на МД
- правно дейстиве
- отлагателни условия
МД поражда правно действие едва СЛЕД влизането му сила за РБ. Това важи и в случаите на отлагателно условие, поради което МД още не е влязъл в сила.
Пример за отлагателно условие е набиране на определен брой ратификации от държавите.
Когато друго не е посочено, общият срок за влизане в сила е след 3 дни от обнародването.
Действие на МД спрямо Конституцията
Конституцията се явява буфер м/у ВП и МП. Посредством нея МП става част от или се трансформира във ВП.
Това означава, че един МД не може да надскочи К и да влезе директно във ВП.
Поради това имаме установени процедури за установяване на несъответствие между МД и законите, както и между МД и КРБ.
Тези процедури винаги протичат и завършват ПРЕДИ ратификацията на МД.
Съгласно Законът за МД - при сключването на МД се провежда анализ за съответствието му с К и законите.
Този анализ включва и сложна съгласувателна процедура със съответните заинтересувани ведомства, които излизат със становища по въпроса.
Още в рамките на този анализ се разбира дали има и какви са несъответствията с К и Законите.
При несъответствие със закон - пристъпва се към изменение на ВП-законът
При несъответствие с КРБ
Сезира се КС съгласно 149 чл от КРБ. КС се произнася за несъответствието.
Ако такова в действителност бъде потвърдено от КС има два варианта на дейстивие:
- България се отказва от сключването и ратифицирането на МД
- при много голям интерес от МД се пристъпва към изменение на КРБ което трябва да приключи преди ратифицирането на МД
Източници тема 13
Конституция
Закон за МД
Реш номер 7 по дело номер 6 на КС от 1992
Реш 7
- несамоизпълними актове - смислово допълване или промяна в законодатлството (вътрешноправен акт)
- МД утвърдени от МС - не стават част от ВП
- МД, които са ратифицирани и вл в сила, но не са обнародвани - или не са част от ВП или са но нямат примат
