Международният обичай Flashcards
(9 cards)
Обща характеристика
Международният обичай е следващия основен източник на МП редом с МД - те имат еднаква юридическа сила. Обичайните правни норми са с еднаква задължителна сила като на МПН.
Определение - мълчаливо споразумение между субектите на МП.
Закрепен е като източник и в чл.38 от Статута на Международния съд, където се описва като “общата практика на държавите, призната като право”.
Състав на международният правен обичай
В чл.38 е закрепен и описан като “обща практика на държавите, призната като право”
От там извличаме двуелементния състав на МОБ
- обективен/материален елемент - практиката на държавите
- субективен елемент/ opinio iuris - закрепването на тази практика като правнозадължителна от държавите - това превръща международният обичай в международен правен обичай
Трябва да бъдат доказани и двата елемента за да се установи наличие на международен обичай.
Обективен елемент
Практиката на държавите
Може да се изразява в
1) Действие
2) Бездействие
Може да бъде извършена от:
1) държавен орган
2) длъжностно лице
Стига да може да бъде вменена на държавата
Действия като обективен елемент
Могат да се изразяват в:
1) физически, фактически, материални действия
2) устни изявления на официални представители на държавите
3) различни документи, като например:
- АА на ИзпОргани
- сключени международни договори и допълнения към тях
- едностранни актове на ДО с външнополитически хар
- решения на нац съдилища
- национално законодателство
- дипломатическа кореспонденция
Бездействието като обективен елемент от състава на международния обичай
Същата правна сила като действието
Различни проявления
Класически пример:
Зачитане на имунитета на кредитираните чуждестранни дипломати срещу гражданска, административна и наказателна отговорност.
Бездействието на държавата се изразява в:
- НЕнаказване на дипломата при извършено престъпление
- НЕзавеждане на гражданско дело срещу него
- НЕподлагането му на административни наказания
-> Фактическо поведение на въздържание от страна на държавата.
Действия или бездействия извършвани от длъжностни лица
Когато говорим за държавна практика, формирана въз основа действията или бездействията на ДЪРЖАВНИ СЛУЖИТЕЛИ, те са САМО в контекста на извършване на техните официални функции и служебни задължения - само тогава могат да бъдат вменени на държавата.
Действия и бездействия извършвани в лично качество или в преследване на личен интерес не могат да се вменят на държавата и да доведат до формиране на международен обичай.
Характеристики на държавната практика, които водят до формирането на международния обичай
Държавната практика трябва да притежава следните характеристики за да се формира обичай:
1) еднотипност/еднообразност
2) последователност и постояноство, трайност
3) всеобщност
4) продължителност
5) взаимност
1 + 2 -> в една и съща ситуация държавите имат еднотипно поведение и въпросът се решава по един и същи начин
Не се допускат разминавания или противоречия в поведението на държавите. Достатъчно е обаче поведението да е като цяло едно и също
Всеобщността - показва обхвата и разпространението на практиката по отношения на държавите. Фактически не евъзможно всички държави да имат едно и също поведение, винаги има изключения.
Продължителността е времеви критерий, показва периода от време в който трябва да се прилага дадена практика, за да формира обичай.
!Взаимност - обичай не може да се формира от едностранните действия на държавата, нужни са насрещни волеизявления и действия на насрещната страна
Субективен елемент
Изключение за доказването
Субективния елемент представлява закрепване на практиката като правнозадължителна.
Формирано убеждение за задължетелност
Това означава че трябва да се формира у държавите убеждение за задължителност на практиката - държавата да я признае като обвързваща и да я третира като правна норма
Ако не се докаже суббективния елемент имаме наличен само обичай но не и правен обичай
Изключение:
При разглеждане на спор между държави, Международният съд може да разгледа практиката на държавите, да установи еднотипно повтарящо се действие с обичаен характер и да обвърже с него страните, дори нито една да не се е позовала на него или държавите да го отричат
Теории за възникването на международния обичай
Две теории
На спонтанното възникване на обичая - държавите го формират несъзнателно
На съзнателното възникване на обичая - държавите го формират съзнателно чрез творчески процес
И двете теории се приемат за правилни, поради факта че в началния стадий на своето формиране обичайте в действителност възникват спонтанно, но последващото обързване с тях е съзнателно действие от страна на държавите и е посредством насрещни волеизявления и формиране на убеждение за задължителност.
