Монопол – същност и видове Flashcards
(3 cards)
Чист монопол
Чистият монопол е пазарна структура, при която една фирма е единственият производител на дадена стока и има пълен контрол върху цената. Кривата на фирменото търсене съвпада с кривата на пазарното търсене, а монополистът няма крива на предлагането, защото сам определя цената и количеството. Пределните приходи на монополиста намаляват с увеличаване на производството, а общите приходи нарастват с все по-бавен темп, достигайки момент, след който започват да намаляват. Монополистът максимизира печалбата си, когато пределните разходи (MC) се изравнят с пределните приходи (MR). В дългосрочен план монополистът адаптира производството си според промените в търсенето и може да запази свръхпечалбите си, поради бариерите за навлизане на нови фирми. Както при съвършената конкуренция, кривата на дългосрочните средни разходи се формира от най-ниските точки на краткосрочните криви на средните разходи.
Различия между монопол и съвършена конкуренция
Монополът и съвършената конкуренция имат съществени различия, които водят до различни ефекти върху пазара и разпределението на ресурсите. При монопол, фирмата предлага количество, съответстващо на MC=MR и определя цената спрямо кривата на търсенето, докато при съвършена конкуренция количеството се определя от пресичането на MC и кривата на търсенето. Монополът често води до неефективно разпределение на ресурсите и липса на стимул за минимизиране на разходите, тъй като монополистът може да генерира свръхпечалби. Въпреки това, монополите могат да постигнат икономии от мащаба и да инвестират в научно-развойна дейност, което е по-трудно за фирмите в съвършена конкуренция. Съществуват и естествени монополи, където една фирма може да предложи благо на по-ниска цена, отколкото ако на пазара има няколко фирми, което е по-изгодно за обществото. Стремежът към монополно положение може да стимулира иновации и създаване на нови продукти.
ценообразуване и производство в условията на чист монопол
дългосрочно пазарно поведение на фирмата монополист
ценова дискриминация.
Ценовата дискриминация при монопол се проявява, когато монополистът налага различни цени на различни потребители или за различни количества от продукта, без това да е свързано с разходите за производство. Тя е възможна на обособени пазари с различна ценова еластичност и се класифицира в три степени. При ценова дискриминация от първа степен, всеки клиент плаща различна цена според своята готовност да плати. При втора степен, цените се различават в зависимост от количеството закупено. При трета степен, различни цени се налагат на различни пазари. Ценовата дискриминация увеличава печалбите на монополиста, защото му позволява да максимизира приходите от всеки пазар. Фирмата сравнява пределните приходи от различните пазари и продава, докато MR на единия пазар се изравни с MR на другия. Макар че ценовата дискриминация може да намали потребителския излишък, тя понякога има социални измерения и се прилага легално, като отстъпки за уязвими групи като ученици, студенти и пенсионери.
