Производство, разходи и приходи на фирмата Flashcards
(13 cards)
1.1. Производствена функция
Производствената функция изразява връзката между използваните ресурси и произведеното количество краен продукт. Тя представлява технологията на фирмата и показва какви и колко ресурси са необходими за производството на определено количество стоки, които да бъдат предложени на пазара. Производствената функция е основен елемент в анализа на фирменото производство, тъй като помага да се определи ефективността на използваните ресурси.
1.2. Среден и пределен продукт
Среден продукт (Average Product, AP): Представлява отношението между общия произведен продукт и количеството на вложените ресурси. Той измерва средно колко продукция се произвежда от всяка единица ресурс.
Пределен продукт (Marginal Product, MP): Измерва увеличението в общия продукт при добавянето на още една единица ресурс. Това е важен показател за ефективността на допълнителната единица ресурс. В един момент пределният продукт започва да намалява, тъй като всяка следваща единица ресурс допринася по-малко за общата продукция.
1.3. Закон за намаляващата пределна възвръщаемост
Законът за намаляващата пределна възвръщаемост гласи, че след определен момент, при добавяне на допълнителни единици от даден променлив ресурс (като труд), при запазване на останалите ресурси постоянни, пределният продукт започва да намалява. Това означава, че първоначално допълнителният труд води до значително увеличение на продукцията, но след определен момент всяка нова единица труд допринася по-малко.
1.4. Взаимодействие между пределния и средния продукт
Пределният и средният продукт се движат в една и съща посока:
Когато пределният продукт нараства, средният продукт също нараства.
Когато пределният продукт намалява, средният продукт също намалява, но по-бавно.
Кривата на пределния продукт пресича кривата на средния продукт в нейната най-висока точка. Това е така, защото когато пределният продукт е по-висок от средния, всяка допълнителна единица ресурс произвежда повече от средното, което повишава средния продукт. Когато пределният продукт падне под средния, това води до намаляване на средния продукт.
2.1. Краткосрочен план (производствена функция)
В краткосрочния план, някои ресурси са фиксирани и не могат да бъдат променяни. За различни индустрии това може да означава различни ограничения:
Индустриални производства: Физическите съоръжения, като фабрики и машини, често са фиксирани в краткосрочен план. Изграждането на нова фабрика отнема време и не може да бъде променено веднага.
Услуги: Капацитетът на труд, например броят пациенти, които лекар може да обслужи за ден, е фиксиран в краткосрочен план.
Земеделие: Земята и оборудването са фиксирани ресурси, докато трудът може да бъде променлив, тъй като броят на работниците може да се увеличава или намалява.
2.2. Дългосрочен план (Производствена функция)
В дългосрочния план всички ресурси стават променливи. Това означава, че фирмата може да промени както количеството на труда, така и капитала, с който работи. В дългосрочен план фирмата има свободата да адаптира всички свои производствени фактори с цел максимизиране на печалбата:
Фирмите могат да изградят нови фабрики или да разширят съществуващите.
Могат да наемат повече работници или да внедрят нови технологии.
В услуги, лекар може да наеме още лекари, за да увеличи капацитета на работа.
2.3. Разлика между краткосрочен и дългосрочен план
(производствена функция)
Краткосрочният и дългосрочният план варират в зависимост от индустрията. За някои фирми, краткосрочният план може да е само няколко дни или седмици, докато за други, като в индустриалните производства, краткосрочният план може да обхваща месеци или дори години. Например:
Индустрия: Краткосрочният план може да продължи няколко години поради нуждата от време за изграждане на нови фабрики.
Услуги: За някои фирми краткосрочният план може да е само няколко седмици, докато наемането на нови служители или разширяването на капацитета може да бъде извършено в рамките на няколко месеца.
1.1. Общи разходи: Постоянни и променливи разходи
Фирмените разходи могат да бъдат разделени на две основни категории:
Явни разходи: Фактически парични плащания за ресурси, които фирмата използва, като заплати, наеми, материали и т.н.
Неявни разходи: Разходи за използването на вътрешни ресурси, които не се изразяват чрез директни парични плащания, но имат алтернативна цена – стойността на пропуснатите ползи, ако ресурсите бяха използвани по друг начин.
Общите разходи на фирмата (TC – total cost) включват както явните, така и неявните разходи, като те могат да бъдат разделени на:
Постоянни разходи (FC – fixed costs): Това са разходи, които не зависят от производствения обем в краткосрочен план. Примери за такива разходи са наем на сграда, заплати на административен персонал, амортизации на машини и оборудване.
Променливи разходи (VC – variable costs): Тези разходи варират с обема на продукцията. Например, разходите за суровини и материали, заплати на работниците, които участват пряко в производството.
1.2. Връзка между производството и разходите
Общите разходи са пряко свързани с обема на производството. В началото производствените разходи нарастват по-бавно с увеличаването на продукцията, но с времето стават все по-високи за всяка нова произведена единица. Това е в резултат на закона за намаляващия пределен продукт, който гласи, че с добавянето на повече единици от променлив ресурс (като труд), след определен момент, приносът на всяка допълнителна единица ресурс намалява.
1.3. Средни разходи на фирмата
Фирмата се интересува от разходите за производство на всяка единица продукция. Те се разделят на:
Средни общи разходи (ATC – average total cost): Общите разходи, разделени на количеството произведена продукция. Формулата е:
ATC=TC/Q
където TCTCTC са общите разходи, а QQQ е количеството произведена продукция.
Средни фиксирани разходи (AFC – average fixed cost): Фиксираните разходи за единица продукция. Формулата е:
AFC=FC/Q
Средни променливи разходи (AVC – average variable cost): Променливите разходи за единица продукция. Формулата е:
AVC=VC/Q
1.4. Пределни разходи
Пределните разходи (MC – marginal cost) показват колко струва производството на още една допълнителна единица продукция. Те се изчисляват като изменението на общите разходи, разделено на изменението в количеството произведен продукт:
MC=ΔTC/ΔQMC
Пределните разходи първоначално намаляват с увеличаване на производството, но след определен момент започват да нарастват. Това е резултат от намаляващата възвръщаемост на променливите ресурси.
1.5. Обединяване на кривите на разходите
Разходите на фирмата могат да бъдат визуализирани чрез криви на разходите. Кривите на средните разходи (ATC, AFC, AVC) и пределните разходи (MC) имат характерни форми:
Крива на средните общи разходи (ATC): Има U-образна форма, като в началото намалява, достига минимална точка и след това започва да нараства. Това се дължи на факта, че с увеличаването на производството, фиксираните разходи се разпределят върху повече единици продукция, което води до спад в средните разходи, докато променливите разходи започнат да се увеличават.
Крива на пределните разходи (MC): Тази крива първоначално намалява, но след това започва да нараства, пресичайки кривата на средните общи разходи в най-ниската точка на ATC. Това се дължи на факта, че когато пределните разходи са по-ниски от средните разходи, те намаляват средните разходи, а когато пределните разходи са по-високи, те увеличават средните разходи.
Приходите на фирмата
Приходите на фирмата се делят на общи приходи (TR), средни приходи (AR) и пределни приходи (MR). Общият приход е съвкупният приход от продажбата на продукция и се изчислява като продаденото количество се умножи по продажната цена. Средният приход е приходът от една единица продукция, а пределният приход е допълнителният приход от продажбата на още една единица продукция. Печалбата на фирмата се изчислява като от общите приходи се извадят общите разходи, а средната печалба показва печалбата на единица продукция. Пределната печалба е прирастът в печалбата от продажбата на допълнителна единица продукция. Нормалната печалба се получава, когато приходите са равни на разходите, икономическата печалба е налице, когато приходите превишават разходите, а счетоводната печалба не включва неявните разходи.
