Потребителски избор Flashcards
обща, пределна и средна полезност;закон за намаляващата пределна полезност; потребителско равновесие; потребителски излишък (6 cards)
1.1. Какво е полезност
Полезността е мярка за удовлетворението, което потребителите получават от консумацията на стоки и услуги. Това е субективно измерение, което оценява способността на благата да задоволяват човешките потребности. Потребителите са готови да заплатят определена сума за дадено благо, в зависимост от ползата и удовлетворението, което очакват да получат от него. По този начин, полезността може да се свърже с паричната стойност, която потребителите са склонни да заплатят.
1.2. Общата и пределната полезност
Обща полезност (Total Utility - TU): Това е сумата на удовлетворението, което потребителят получава от консумацията на дадено количество блага. Например, ако човек консумира няколко единици от дадено благо, общата полезност е сумарната полза от всички тези единици.
Пределна полезност (Marginal Utility - MU): Това е допълнителната полза, която потребителят получава от консумацията на още една единица от благото. Обикновено тя намалява с всяка допълнителна единица, което означава, че първата единица от благото носи най-голямо удовлетворение, а всяка следваща по-малко.
Закон за намаляващата пределна полезност
Законът за намаляващата пределна полезност гласи, че с увеличаване на количеството на потребеното благо, неговата пределна полезност намалява. Това означава, че колкото повече от дадено благо консумираме, толкова по-малка е допълнителната полза, която получаваме от всяка следваща единица. Например, първата ябълка, която изядем, носи значително удовлетворение, но всяка следваща ябълка носи все по-малко полза.
Основни изводи от обща и пределна полезност (закона)
Оценяване на комбинации от блага: Потребителите избират между различни комбинации от стоки въз основа на полезността, която тези стоки им носят. По-високата полезност означава, че те са склонни да заплатят повече за тази комбинация.
Общата полезност нараства с увеличаването на количеството: Колкото повече благо се консумира, толкова по-голяма е общата полезност.
Намаляваща пределна полезност: С всяка допълнителна единица от благото, пределната полезност намалява, което води до по-ниска стойност, която потребителят е готов да заплати.
Субективност на полезността: Полезността е индивидуална и не може да се сравнява между различни потребители, тъй като всеки има различни предпочитания и възприятия.
1.3. Максимизиране на полезността
Всеки потребител е изправен пред бюджетни ограничения, което означава, че той не може да закупи всички блага, които би искал. Затова потребителите се стремят да максимизират полезността си в рамките на своите средства. Това става чрез внимателен избор на стоки, като се фокусира върху тези, които носят най-голяма полезност на единица разход.
Закон за равните пределни полезности:
Потребителите разпределят своя бюджет така, че пределната полезност на всяка единица разход за различни блага да бъде еднаква. Ако една стока носи повече пределна полезност за единица разход, отколкото друга стока, потребителят ще избере първата, докато пределните полезности на двете стоки не се изравнят.
1.4. Връзка между полезността и кривата на търсенето
Предпочитанията на потребителите, изразени чрез полезността на благата, формират тяхната крива на търсенето. Тази крива показва как потребителите ще променят търсенето си в отговор на различни ценови нива. Всеки избор на потребителите за дадено благо максимизира полезността им в зависимост от цената на стоката и техния бюджет. Това означава, че всяка точка от кривата на търсенето представлява равновесие между полезността, която потребителят извлича от стоката, и цената, която е готов да заплати за нея.
