Мозъчен инсулт Flashcards
Топична класификация на паренхимните мозъчни кръвоизливи (ПМК).
- Кръвоизлив в подкоровите ядра - в зависимост от локализацията си спрямо capsula interna: а) Латерални (60%) (в стратиума); б) Медиални (таламични); в) Смесени
- Лобарни (10%) - обхвача отделни лобове (фронтален, париетален и т.н.)
- Стволови (10%) - предимно в моста и по-рядко в мезенцефалона
- Малкомозъчни (10%) - предимно в областта на nucl. dentatus, по-рядко в vermis.
Етиология на ПМК.
- Артериална хипертония
- Мозъчни аневризми
- Мозъчни ангиоми
- Първични или метастатични тумори
- Възпалителни заболявания на артериите
- Флеботромбози
- Антикоагулантна терапия
Патогенеза на ПМК.
- Руптура (нарушена е целостта на съда; тип “хематом”)
2. Диапедеза (през стените на малките кръвоносни съдове; тип “хеморагично пропиване”)
Клинична картина при ПМК. Видове симптоматика.
- Огнищна симптоматика - резултат от директна мозъчна лезия.
- Общомозъчна симптоматика - вследствие на мозъчен оток, интракраниална хипертензия, дислокация и компресия на структури, проникване на кръв в ликворното пространство.
Клинична картина при ПМК. Латерални кръвоизливи.
- Хемипареза, хемиплегия.
- Централна лезия на VII и XII ЧМН от засягане на capsula interna.
- Мускулен тонус - първоначално понижен, по-късно спастично повишен.
- Патологични рефлекси на засегнатата половина
- Сетивни нарушения
- Афатични и гностични разстройства
- Епилептични гърчове
Клинична картина при ПМК. Медиални кръвоизливи.
- Хемипареза, хемиплегия
- Тежки сетивни нарушение (трудни са за изследване поради нарушеното съзнание на болния)
- Засягане на очедвигателните ядра или коренчета:
а) вертикална погледна пареза
б) зенична арефлексия
в) дивергиращ страбизъм
г) анизокория с мидриаза на страната на увредата
д) тесни зеници
Клинична картина при ПМК. Лобарни кръвоизливи.
- Остро начало - главоболие, гадене, повръщане.
- Епилептични пристъпи
- Количествени нарушение на съзнанието са по-леки спрямо другите ПМК.
Клинична картина при ПМК. Стволови кръвоизливи.
- Бързо развитие на коматозно състояние.
- Централна тетраплегия.
- Двустранна миоза.
- Дивергиращ страбизъм.
- Плаващи движения на очните ябълки.
- Тонични гърчове.
- Децеребрационна ригидност.
- Тежки нарушения във виталните функции.
Етиология на САК.
- Руптура на мозъчна аневризма - аневризмален субарахноиден кръвоизлив (АСАК).
- Артериална хипертония.
- Диапедеза
Клинична картина на САК.
- Остро начало.
- Внезапно главоболие (“удар с чук”)
- Гадене и повръщане.
- Тежки нарушения на съзнанието.
- Психомоторна възбуда
- Възможни епилептични пристъпи.
- Менингеален синдром
Скала на Hunt & Hess.
Използва се за оценка на САК
I-ва степен - Асимптомен или леко главоболие
II-ра степен - Умерено или тежко главоболие, вратна ригидност, може и лезия на III ЧМН
III-та степен - Сомнолентност, дезориентация, лек неврологичен дефицит
IV-та степен - Сопор, умерена към тежка парез или плегия
V-та степен - Дълбока кома, децеребрационна ригидност.
Ранни усложнения при САК.
- Рецидив на АСАК. Ликвора е премесен с прясна кръв.
- Тежък вазоспазъм и развитие на късна исхемична мозъчна дисфункция (КИМД). Ликвора е ксантохромен.
Двете усложнение клинично протичат сходно (засилване на главоболието, обърканост, дезориентация, локален неврологичен дефицит). Разграничават се при повторно изследване на ликвора. Или КТ (наличие на прясна кръв в субарахноидалното пространство).
Късни усложнения при САК.
- Хидроцефалия.
2. Симптоматична епилепсия.
Изследвания при САК.
- Лумбална пункция - еритроцитрахия и ксантохромия. Отдиференциране на САК от менингити.
- КТ или МРТ - при негативни резултати => лумбална пункция.
- Офталмоскопия - кръвоизливи в ретината (20% от случаите)
- Мозъчна панангиография.
Лечение на САК.
- Оперативно - клипсиране на аневризмата, вентрикуларен дренаж при хидроцефалия, ендовазална облитерация на мозъчната аневризма с титаниева спирала (Coiling).
- Консервативно - съответния режим и медикаменти за предпазване от рецидив и развитие на вазоспазъм.
