тема 3 Flashcards
(7 cards)
- Бонитация на почвата – определение, бонитатен бал, категоризация на земята. Основни показатели за бонитация и коефициенти за корекция.
Бонитация – приблизителна оценка на земята по отношение на нейната пригодност за растеж, развитие и продуктивност на различни земеделски култури.
Бонитетен бал – числен израз на бонитацията, състоящ се от бонитетни точки (числа) – от 0 до 100.
Категоризация на земята – групиране на земи, отличаващи се с близък бонитетен бал по общи показатели. В БГ – 10 категории
Основни показатели за бонитация
1. Механичен състав (съдържание на физична глина на орницата, а за трайните насаждения - на подорницата в %)
2. Мощност на хумусния (повърхностния) хоризонт в cm
3. Мощност на почвения профил в cm (само за почви, формирани върху твърди скали)
4. Текстурен коефициент (отношение на количеството на иловата глинеста фракция от хоризонт В към количеството и в хоризонт А)
5. Ниво на подпочвените води (в cm от повърхността на почвата)
6. Съдържание на хумус в орницата (%)
7. Почвена реакция на орницата (рН в Н2О)
- Видове почвени профили.
Почвен профил и видове почвени профили
Почвеният профил представлява съвкупност от генетични почвени хоризонти, на които се е диференцирала почвообразуващата скала при протичането на почвообразователния процес.
Съставен е от следните хоризонти:
• Повърхностни хоризонти (А)
• Подповърхностни хоризонти (В)
• Почвообразуваща скала (С)
и подстилаща основа (Е)
Мощност на почвения профил
Сумата от дебелината на съставящите почвени хоризонти или слоеве, измерени от повърхността до незасегнатата от почвообразувателния процес почвообразуваща скала.
• Маломощни < 50 cm
• Средно мощни 50-100 cm
• Мощни 100-150 cm
• Свръх мощни > 150 cm
Мощността е определяща при оценката на почвите. Трябва да се отчитат и качествените характеристики на почвата.
Различават се два вида профили
• Прости
• Сложни
Прости почвени профили
• Примитивен - само А върху С или АС, 10 cm
• Непълно оформен - всички почвени хоризонти, но плитък – 50 cm – хълмисти, полупланински и планински релефни форми (ранкери) – къпини, малини, боровинки – 5-та бонитетна група – ІX- бонитетна категория
• Нормален – най-разпространен в БГ – черноземи и смолници – І и ІІ бонитетна категория, канелени горски п., сивокафяви горски п., кафяви – ІІІ и ІV бонитетна категория – полски култури.
• Ерозиран – 3 степени на ерозираност – отнесени са съответно част от А, А и част от В, А и В и е останала само С. Ако С не е консолидирана – регосол – лозя, някои овощни и технически култури – но дълбоко разрохкан.
Сложни почвени профили
• Реликтов – два слоя – долен (реликтов) и горен съвременен – по терасите на реките (алувиални почви) – наноси върху образувани вече почви – висок бонитетен бал по отношение на ориз. При по-хладен климат, неподходящ за ориз.
• Нарушен – долулежащите генетични хоризонти или слоеве са изнесени по изкуствен път (риголване) на повърхността и покриват истинския повърхностен хоризонт – лозя и овощни – риголваната земя за тези култури получава по-висок бонитетен бал, отколкото нериголваната. Може и за полски култури – но с 50% по-нисък бонитетен бал.
• Мозаечен – пространствена нееднородност – засолените почви (солончаци, солонци и комбинацията от тях) – не могат да се използват за земеделски цели ако не са комплексно мелиорирани (отводнени, разрохкани и химически мелиорирани)
- Почвен хоризонт – видове почвени хоризонти. Почвообразуваща скала и подстилаща основа
Почвен хоризонт. Мощност на хумусния хоризонт
Сравнително еднороден почвен слой, приблизително успореден на почвената повърхност със:
специфичен строеж
морфологични особености
състав, свойства и плодородие
Зрително се отличават – цвят, механичен състав, съдържние на карбонати, железно-манганови
конкреции, pH, електропроводимост, наличие на хлориди, сулфати, сода, двувалентно желязо).
Почвените хоризонти са основен диагностичен критерии при бонитация на почвите.
Различават се две основни групи почвени хоризонти:
• Повърхностни
• Подповърхностни
- Повърхностен (хумусен) хоризонт
• Хумусно-акумулативен А – оцветен в тъмно (хумус), рохкаво сложение и троховидно-зърнеста до буцеста структура. Колкото е по-мощен и богат на хумус – бонитетният бал е по-висок (излужен и типичен чернозем, излужена смолница.
• и др.
• Орен (орница) – 15-30 cm - Подповърхностни хоризонти
• Преходен В – осъществява прехода между хоризонт А и почвообразуващата скала С. Рохкаво до плътно сложение, средно до тежко-песъчливо глинест механичен състав, добра до слаба водопропускливост, добра водозадържаща способност – характерен за черноземи, смолници и др.
• И др. - Почвообразуваща скала С – субстрат, върху който се образува почвата.
• Когато С е масивна (гранит, сиенит) и се намира на малка дълбочина от повърхността на почвата – ниска бонитация.
• Льос със средно до тежко песъчливо-глинест механичен състав – висока бонитация. - Подстилаща основа Е – скалата, която се намира под почвообразуващата.
- Оценка на почвата по мощност на почвения профил, механичен състав, текстура.
Механичен състав на почвата
СНИМКАААА????
Текстура и текстурен коефициент
• Степента на диференцираност на почвата по механичен състав – характеризира подорницата – условия за заблатяване.
• Голяма част от нашите горски почви са текстурно диференцирани – сивокафявите, лесивирани и канелените горски почви, лесивирани, псевдоподзолистите почви, алувиалните тераси.
• Т.-д. Почви - особено подходящи за отглеждане на ориз (при съответните климатични условия). В ЮБ – върху канелени горски почви, лесивирани с мощност на хум-елув. слой 40-50 cm и върху алувиални почви с двуслоен строеж. При бонитация – предвид културата.
СНИМКАААА????
- Оценка на почвата по каменистост, скалистост, съдържание на хумус, съдържание на карбонати,
Каменистост
Съдържание на различни по големина и форма скални късове – полезно или вредно - според случая. Наличие на 5-15% камъни с размер 3-5 cm се отразяват добре на лозя (за бели вина), дребнолистен тютюн (Джебелска басма), орехи, череши, малини и др.
• Класове 1-6
Класове 5 и 6 – негодни за земеделие; клас 4 – за обработка с леки машини
Скалистост на почвата
• Класове 1 – 5
За земеделие – 1 и 2 клас – 4 бонитетна група – VІІІ категория
Съдържание на хумус
• Клас 1 – до 1% – бедно хумусни
• Клас 2 – 1-2% - малко хумусни
• Клас 3 – 2-3% - средно хумусни
• Клас 4 - 3-4% - богато хумусни
• Клас 5 - 4-5% - много богати на хумус
• Клас 6 - над 5% - обилно запасени с хумус
Бонитетният бал зависи от културата.
Съдържание на карбонати
1-7 клас почви – от бедно карбонатни до свръх карбонатни
За лозя, малина, овощни градини, розови и лавандулови насаждения някои подложки за присаждане на лози – не понасят високо съдържание на карбонати и страдат от хлороза - задължително предварително определяна на съдържанието на карбонатите.
- Оценка на почвата по киселинност, структура, водозадържаща способност, водопропускливост, ниво на подпочвените води.
Киселинност на почвата
Силно киселите и силно алкалните почви са непригодни за отглеждане на земеделски култури
1-13 клас – от екстремно кисела до екстремно неутрална
Бадем, лавандула, пъпеш, люцерна – умерено алкална реакция (рН 8.0-8.6)
Малина, къпина, боровинка, слива, орех – слабо кисели до средно кисели почви (рН 6.1-5.1)
Структура на почвата
Свойството на почвата при изсъхване в естествено състояние да се разпада на агрегати, различни по големина и форма, се нарича структурност на почвата. Голямо значение при бонитацията.
• Структурни агрегати – съединени помежду си почвени частици.
От агрономическа гледна точка структурни са почвите, в които преобладават агрегатите с размери 0.25-10 mm. При <0.25 mm – разпрашена структура (безструктурна), при >10 mm – буцеста структура.
Структурните почви имат най-благоприятни общи физични , физико-механични, водни, въздушни и топлинни свойства. Троховидно-зърнеста структура – плодородни почви, разпрашена орница – по-малко плодородни почви.
• Водоустойчивост на агрегатите – способността им да не се размиват от водата. Колкото повече водоустойчиви структурни агрегати съдържа почвата – толкова е по-плодородна.–
Водозадържаща способност
Пределна полска влагоемност – максималното количество вода, което може да задържи почвата под въздействие на капилярните сили, след оттичане на гравитационните води - особено важен показател, предвид недостатъчните и неравномерно разпределените в БГ валежи.
Всички черноземи, алувиални почви и смолници при напояване получават максимален бонитетен бал – 80-100 точки.
1-6 клас – от много малка до отлична влагозадържаща способност – от 5 до 100 бала
Водопропускливост
І-V клас (класификация на FAO според филтрацията)
• І клас (<0.024 l/24h)– неподходящи за отглеждане на земеделски култури без дренаж
• ІІ клас – опасност от преовлажняване и заплатяване
І и ІІ клас – необходимост от дренаж – понижаване на бонитетната оценка
• ІІІ и ІV клас – подходящи за повърхностно напояване при дълбоко разположени подпочвени води (близостта на водоизточници за напояване повишава бонитетния бал)
• V клас (0.840-3.000 l/24h)- - дъждуване и капково напояване
Ниво на подпочвените води
1-7 клас – под 1 m от повърхността на терена до над 50 m
Под 2-3 m не съществува опасност от заблатяване – има значение механичният състав на почвата
Оценителят да има предвид:
• дълбочината на водното огледало,
• височината на капилярното покачване,
• количество на токсичните соли – опасност от засоляване (качествен анализ на водата)
- Почвени категории. Бонитетни групи – видове земи. Оценка на земеделските земи по отношение на пригодност за отглеждане на земеделски култури. Комплексна оценка на участък. Приложение в земеустройството
67 почвени типа в БГ, обединени в 11 агропочвени групи
НАРЕДБА ЗА КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ ПРИ ПРОМЯНА НА ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ (1996)
Чл. 1. (2) Категориите се определят по средния бонитетен бал, както следва:
• 1. първа категория - земи с бал над 90;
• 2. втора категория - земи с бал от 81 до 90;
• 3. трета категория - земи с бал от 71 до 80;
• 4. четвърта категория - земи с бал от 61 до 70;
• 5. пета категория - земи с бал от 51 до 60;
• 6. шеста категория - земи с бал от 41 до 50;
• 7. седма категория - земи с бал от 31 до 40;
• 8. осма категория - земи с бал от 21 до 30;
• 9. девета категория - земи с бал от 11 до 20;
• 10. десета категория - земи с бал до 10 вкл.
Бонитетни групи – видове земи
СНИМКА???????
Оценка на земеделските земи по отношение на пригодност за отглеждане на земеделски култури
Определяне на полското бонитетно число (почвения бал) за култура
ФОРМУЛАААА???
Бонитетни оценки в балове за: R1 механичен състав на почвата; R2 мощност на хумусния хоризонт; R3 мощност на почвения профил; R4 текстурна диференциация на профила; R5 реакция на почвата; R6 съдържание на органично вещество (хумус); R7 ниво на подпочвените води.
Корекционни коефициенти за: k1 релеф (ерозия или акумулация на почвата); k2 засоленост/алкалност на почвата; k3 каменистост на орния слой почва; k4 заблатяване; k5 климат.
nR брой на индивидуалните оценки (R) с отчетена тежест на участие по скалите.
Комплексна оценка за участък – среден бонитетен бал
Средният бонитетен бал е средно аритметичното от бонитетните балове на 10 избрани култури от 5 основни групи измежду 18 земеделски култури:
• Зърнени
• Технически
• Трайни насаждения
• Фуражни култури
• Зеленчуци
Практическо приложение в земеустройството за агроекологична оценка на ПИ–
GIS система за агроекологична оценка на земеделските земи и имоти (пригодност за отглеждане на основни земеделски култури на база почви и климат), райониране и картиране. В резултат – параметри за всеки ПИ в GIS-системата:
• Идентификационен номер
• Начин на трайно ползване (нива, лозе, изоставена земя и пр.)
• Площ, конфигурация и ориентацията на парцела
• Номер на почвено различие и почвен код
• Класификационно название на почвеното различие
• Код за механичен състав на почвата
• Код за степен на каменистост
• Код за почвообразуващи материали
• Бонитетна оценка (бал) за култура 1 (напр. пшеница)
• Бонитетна оценка (бал) за култура 2 (напр. ечемик)
• Бонитетна оценка (бал) за култура 3 (напр. царевица)
• Бонитетна оценка (бал) за култура 4 (напр. слънчоглед)
