8. Кръв Flashcards
(28 cards)
Сърдечносъдова система е съставена от
1) централен орган – сърце
2) тръбести образувания (кръвоносни и лимфни съдове), изпълнени с циркулираща течност (кръв или лимфа)
Основно значение за поддържане хомеостазата има
неговата вътрешна течна среда. Тя е образувана от кръвта, лимфата и тъканната течност
Кръвта се състои от
1) кръвна плазма – течна част (54%)
2) кръвни клетки –еритроцити (червени кръвни клетки), левкоцити (бели кръвни клетки) и тромбоцити (кръвни плочици). (45 %)
3) 5-6 литра
Кръвна плазма
1) жълтеникаво кафява прозрачна течност
2) Наблюдава се в епруветка при добавяне на противосъсирващо вещество и утаяване на кръвните клетки
Лимфа
1) течност, близка по състав до кръвта, но значително по-богата на мазнини и 3-4 пъти по-бедна на белтъци
2) В нея има клетки – лимфоцити (вид левкоцити).
3) за денонощие се образъват около 2 литра лимфа
Тъканна течост
1) осигурява връзката на кръвта с клетките
2) има основно значение при обмяната на вещества между кръвта и клетките
3) Получава се вследствие на филтрирането на кръвната плазма през тънките стени на капилярите и се намира в междуклетъчните пространства
4) може да се наблюдава при одраскване на кожата като прозрачни, бледожълтеникави капчици, както и в мехурите при изгаряне.
Състав на кръвна плазма
- 90-92 % вода
- 7-8 % органични вещества - главно белтъци (албумини, глобулини, гамаглобулини - антитела и фибриноген)
- соли ( с нормална конц. на физиологичен разтвор 0,9% NaCl) (1%)
- аминокиселини
- мазнини
- витамини и хормони
- глюкоза
Кръвосъсирване
1) основата му стои превръщането на белтъка от кръвната плазма, фибриноген от разтворима в неразтворима нишковидна форма, наречена фибрин.
2) Фибринът образува мрежа, в която попадат кръвни клетки и се формира пихтиеста маса – съсирек
3) участват калциеви йони и други фактори
4) Кръвосъсирване настъпва при увреждане на стената на кръвоносните съдове и допир на кръвта с въздуха
5) В организма на човека се образуват непрекъснато вещества, които при нормални условия не позволяват на кръвта да се съсирва в кръвоносните съдове.
Кръвен серум
Кръвната плазма, лишена от фибриноген, се нарича кръвен серум, който за разлика от кръвната плазма не може да се съсирва
Еритроцит при човека
1) клетки без ядро и цитоплазмени органели
2) имат клетъчна мембрана, изградена от белтъци, липиди и въглехидрати, през която могат да преминават газове и йони.
3) форма на двойно вдлъбнат диск,
4) Размерите им са малки (7-8 микрометра в диаметър), а броят им е голям (около 5млн. в 1 мм3 кръв). Това определя голяма обща повърхност, превишаваща 1500 пъти повърхността на тялото.
Хемоглобин
1) 90% от органичното вещество на еритроцитите.
2) белтък, съдържащ железен йон и е обагрен в червено
3) Останалите 10% включват други органични вещества и минерални соли.
Пренос на кислород и въглероден диоксид
1) Хемоглобинът обратимо се свързва с кислорода в белите дробове и образува оксихемоглобин
2) Артериалната кръв съдържа оксихемоглобина и има аленочервен цвят. Тя разнася оксихемоглобина до всички клетки, където той се разгражда до хемоглобин и кислород, който клетките използват.
3) Венозната кръв е бедна на оксихемоглобин и е с виненочервен цвят. Хемоглобинът в нея пренася част от въглеродния диоксид от клетките до белите дробове, като образува обратимо карбаминохемоглобин.
4) В белите дробове той се разгражда до хемоглобин и въглероден диоксид.
С газа въглероден оксид хемоглобинът образува
1) карбоксихемоглобин, който е много трайно съединение.
2) Блокирането на хемоглобина в карбоксихемоглобина е много опасно. При блокиране на1/2 от хемоглобина настъпва загуба на съзнание и може да доведе до смърт
Хемолиза
Мембраната на еритроцитите лесно се разрушава в среда с висока концентрация на алкохол, при ниска концентрация на минерални соли, под действието на змийска отрова или на някои отровни гъби
Къде се образуват еритроците
в червения костен мозък, който е основен кръвотворен орган. За образуването им голямо значение има приемането на храни, съдържащи желязо и витамин В12.
Живот и смърт на еритроцити
1) живеят около 120 дни
2) разрушават се в черния дроб и слезката (далака)
Количеството еритроцити в кръвта може да се променя под влиянието на различни фактори…
1) При кислороден глад броят им се увеличава, както и количеството на хемоглобина в тях. Така при продължително престояване на голяма надморска височина, където въздухът е беден на кислород, се засилва образуването на еритроцити, с което се осигурява необходимото количество кислород на тъканите.
2) Особено чувствителен към недостиг на кислород е човешкият мозък.
Кръвни групи
1) при някои хора еритроцитите имат специфично вещество – фактор А, при други – фактор В, при трети – и двата фактора, а при четвърти – нито един от тях
2) групи А,В, АВ и 0
3) Тези фактори се унаследяват
4) Всеки от двата фактора (А или В) може да взаимодейства специфично с белтъци на кръвната плазма, означени с α и β. При взаимодействието на А с α или В с β еритроцитите бързо се слепват (аглутинират) и не могат да изпълняват функциите си. Затова в кръвната плазма на хората от четирите кръвни групи не се съдържа „опасен“ белтък
5) Хората с фактор в еритроцитите А имат белтък на кръвната плазма β, тези с фактор В имат белтък α, тези с фактори А и В – нито един и хората от кръвна група 0 – и двата белтъка (α и β).
резус-фактор (Rh-фактор)
1) антиген при еритроцит - не участва в определяне на кръвни групи
2) Той се среща в около 85% от хората. Такива хора се означават като резус-положителни (Rh+), а останалите 15% - като резус-отрицателни (Rh-).
3) Ако кръв на човек, съдържаща този фактор, се прелее на друг, в чиято кръв той липсва, се предизвиква образуване на плазмен белтък срещу фактора и повторното преливане на такава кръв може да причини смърт.
4) Rh-факторът играе съществена роля при бременност. Ако майката е резус-отрицателна, а плодът – резус-положителен, в кръвта на майката се образува също такъв плазмен белтък, който може да причини тежки нарушения в кръвта на новороденото или да е причина за мъртвородено дете.
Левкоцитите (белите кръвни клетки)
1) имат голямо значение за защитните и възстановителните процеси в човешкия организъм.
2) значително по-малко на брой от еритроцитите. В 1 mm3 кръв се съдържат 4000-10 000 левкоцити.
3) Броят им се увеличава или намалява при заболявания или при различни състояния на организма. Рязкото увеличаване на левкоцитите (над 20 000 в мм3 кръв) е показател за инфекция или за развитие на тумори.
4) Левкоцитите имат по-големи размери от еритроцитите и съдържат ядро.
5) Някои левкоцити могат да образуват цитоплазмени израстъци подобно на амебите – псевдоподи.
Основните функции на левкоцитите са:
улавяне, поглъщане и разграждане на микроорганизми, разрушени клетки и чужди частици (фагоцитоза); производство на специфични белтъци, неутрализиращи чужди тела (бактерии, вируси и др.)
Лимфоцити
1) вид специализирани левкоцити (20-40% от всички левкоцити)
2) Тяхното образуване и развитие се осъществява предимно в лимфните възли, в слезката и тимуса (ендокринна жлеза, зад гръдната кост).
3) Една част от лимфоцитите са свързани с образуването на специфични белтъци, неутрализиращи чужди тела. Така те създават невъзприемчивост към определени заболявания – имунитет.
Тромбоцити
1) малки късчета от цитоплазмата на големи клетки, разположени в костния мозък
2) Те са безядрени
3) броят им в 1мм3 кръв е около 300 000
4) Живеят 8-11 дни, като непрекъснато се обновяват.
5) Тромбоцитите имат значение за съсирването на кръвта, защото при контакт с въздуха се разрушават и отделят вещества, които способстват съсирването и свиват съдовете.
Функции на кръвта
1) транспортна
2) защитна
3) терморегулаторна
