Платон Flashcards

(38 cards)

1
Q

Истинско име на Платон е

A

Аристокъл

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
2
Q

Какъв е решаващ фактор за идейното му формиране?

A

възгледите на Сократ

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
3
Q

как се нарича фил. школа на Платон?

A

Академия

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
4
Q

Как той определя основни категории на етика и естетика?

A

добро, справедливо, прекрасно, хармония

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
5
Q

Колко периоди от творчеството има Платон?

A

3

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
6
Q

Как са написани неговите трактати, с изключение на един?

A

под формата на диалог

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
7
Q

Как се предават философски идеи?

A

чрез мит и предания. дарба, постоянство, вярност, искреност са пътят към философия

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
8
Q

Какво Платон прави за философия?

A

благодарение на него философия престава да е само мъдрост и се формира в учението за битието

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
9
Q

Какви принципи притежава платонизмът?

A

принципът на битието, на йерархията и субординацията, на участието

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
10
Q

принцип на битието.

какво е битието?

A

всеобщност от идеи като обективна реалност

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
11
Q

какво е идея?

A
  • двойнствена природа: същност на нещата и съдържание на висшите принципи на познанието, принцип на нещата и познанието
  • идеи са феномени
  • духа на субективизма
  • съдържание на съзнанието
  • модел на действителността
How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
12
Q

какво е пределът на съвършенството?

A

добродетел

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
13
Q

Какво е Ейдос?

A
  • синоним на идея
  • природа доловима благодарение на разума
  • обект на мисловната дейност на човека
  • сходното, общото, отнася се до множество еднакви неща и явления
  • същност, определяща природа, мярка или обективна норма на нещата и явленията
  • съществуваща безотносително време
  • извън сетивен предел
  • непреходна
  • обективният предел, до който е възможно реализирането на всяко отделно нещо
  • първообраз на дадена вещ
  • идеален образец на сетивното нещо
How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
14
Q

принцип на участието.

проблема за отношението м/у идеи и сетивните неща. как се изразява това отношение?

A

се изразява в различния начин, по който те реализират своят смисъл и съдържание.

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
15
Q

учението за двата свята.

единият свят е на -

A

светът на идеите, съвършен.

How well did you know this?
1
Not at all
2
3
4
5
Perfectly
16
Q

другият свят в двата свята:

A

светът на конкретни неща, сетивен свят.

17
Q

Какво представлява сетивният свят?

A

Сетивният свят е нещо средно между света на идеите и материята, битието и небитието. По този начин сетивното нещо се отнася и към битието и към небитието. Възникването на сетивните неща не е нищо друго освен снемане на духовното в лоното на материалното. Сетивното нещо илюстрира прехода от съвършенството към несъвършенството. Реализирането на битието ограничава съвършената му природа.

18
Q

Какви са отношения на сетивния свят и светът на идеи?

A

Идеите са причина на сетивните неща доколкото са техни образци. Причинното отношение между двата свята се изразява в това, че за всички сетивни неща от един и същ вид съществува определена идея. Идеите са толкова, колкото са и нещата. Независимо от идеите светът на сетивните неща е пълен хаос, лишен от всякакъв смисъл и значение за индивида. Отношението между идеите и сетивните неща е изградено на основата на съответствието или подражанието. Т.е. сетивните неща подражават на идеите.

19
Q

Принцип на йерархията е

A

В най-широк смисъл на думата принципът за йерархията представя отношението между отделните страни на действителността. От тази гл.т. действителността се полага като вътрешно единство на идеи, числа и сетивни неща, на ейдетична, математическа и физическа природа. Този принцип изразява вътрешната структура на битието.

20
Q

Съгласно принципа за йерархията разликите в степените на съвършенството и на общността определят обективното основание на

A

многообразието. Защото в платонизма една и съща идея маже да се окаже с нееднаква стойност – по отношение на идеите след нея е по-съвършена а по отношение на тези над нея – по-малко съвършена същност.

21
Q

Основни форми на ейдетичната природа са

A

благото, умът, душата.

22
Q

Идеята за благото е

A

висшето битие. Неговият земен образ е огънят. Той олицетворява слънцето – това което е източникът на живот. Ролята на идеите по отношение на природата и живота – всичко това има значение само благодарение на идеята за благото.

23
Q

Благото – причина за знанието и познаването на истината. Идеята за благото е:

A

пределът зад който не може да се отиде по-нататък в света на идеите. В определението на благото намира реален израз античния идеал за симетрия, истина и съвършенство, добро хармония и красота. В антропологичен план и в духа на социоморфизма идеята за благото напомня властта и ролята на бащата в семейството.

24
Q

Идеята за интелекта или ума:

A

Умът е фактор на реда и хармонията. Подобно на нусът от учението на Анаксагор той внася в хаоса порядък и целесъобразност.

25
Третата форма – душата – представлява
междинен момент между идеалните образци и сетивните неща.
26
В общия реален принципен ред от битието към небитието и природата особено място има числото, доколкото е посредник в градацията на формите на действителността. В съдържанието на тази междинна природа се включват линиите, числата, точките, повърхността и др. Т.Е:
количествени характеристики.
27
Същността на числото не се покрива нито с
тази на идеите, нито с тази на сетивните неща
28
Платон поставя математическите неща между идеите и сетивните неща. Математическите неща се отличават от сетивните предмети по това, че са
вечни и неподвижни същности или природи. За разлика от идеите те са преди всичко множество. А всяка идея е сама по себе си една и единна природа. Схващането на Платон допуска съществуването на математическите неща като отделно съществуващи от природните неща същности. Това означава наличието на плоскости, линии и точки и др. математически неща извън конкретните неща. Числото може да се отнесе към природата на битието но в действителност не е битие и следва по общата йерархична стьлбица след идеите.
29
ДИАЛЕКТИЧЕСКИ МЕТОД Диалектиката се определя от характера и структурата на битието. Ето защо на нея са подвластни главните норми на всяка дейност. Тя е знание за
всеобщото
30
диалектика предлага доводи за
достигане и усвояване на същността.
31
Диалектическата дейност е
основното средство, чрез което се изграждат определенията и общите понятия по образец на идеите. Възкачил се на колесницата човек може да избира дали да се движи нагоре – към света на идеите или надолу- към пещерата на сетивността. Това са двата пътя на човешкото битие, ограничено от нормите на ежедневието, но притежаващо и върховни цели и висши стойности. Самият живот е двубой между противоположни стойности.
32
Емоционално-психологическото начало в човешкото същество е оставено в душата. А тя вече не е нещо просто, а има две съставки : положителната – естественият стремеж към знание; и отрицателната – устремеността към телесно постижение. Този конфликт в душата е всъщност
нейният двигател.
33
Диалектиката във философията на Платон е теория за битието. В качеството си на наука за идеите постижими чрез разума тя изяснява тяхното значение като
единствени обективни основания на природния свят
34
Диалектиката осъществява прехода от пещерата към слънцето, от сенките към техните образци и допринася във висша степен за освобождаването на индивида от
оковите на сетивността
35
кое е най-мощното диалектическо средство в познавателната дейност и диалектиката е онази истина, която е върховната цел на тази дейност?
Разумът
36
Предимството на диалектиката пред останалите науки се състои в това, че
предлага най-общи характеристики на действителността като изисквания и норми на човешко мислене, установява сходствата и различията между науките с оглед постигането на обща теория на знанието.
37
Целта на диалектическата дейност е довеждане на
определенията до установяване на общността, издигането на мисълта до всеобщото. Диалектиката предлага доводи и аргументи за достигане и усвояване на същността, за обосноваване същността като логос на действителността.
38
Прозвище на Платон?
с широки рамени