ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ / 1770 Г. – 1831Г. / Flashcards
(19 cards)
Хегел работел върху преосмислянето на философската традиция; сякаш за да потвърди правотата на израза си, че____
„духът не бърза, а работи бавно – като кърт”
Не може да има „неистина” в обичайния смисъл на думата; не може да има и „неосмисленост”, след като вече веднъж духът е тръгнал към себе си.
Защото в този вървеж не са важни външни форми, а същността на движението.
„Науката Логика” означава просто
„наука за всеобщата законност”.
Изразът „Аз Съм Този, Който Съм” означава двойно утвърждаване на
съществуващото, самодоказването или казано иначе: естеството.
Формалната логика нарича такъв тип определения „тавтологични”: те не ни казват нищо друго, освен че
А = А според нейните форми въпросът бил в това, да се изведе от А В.
Значи, за да имаме от А В, то трябва………., и то такъв преход, който да ни покаже равнооправдаността не само на себе си, но и на съставящите го неща,които събитийстват тъкмо по естествен начин, защото са включени в една цялост, за чието битие са еднакво необходими.
да имаме преход от едно (съществуващо) към друго (не по-малко съществуващо)
В своята отделеност и мнима самотъждественост всяка нещо съвпада с безсмислието си, с безцелното си явяване; но видяно откъм другото, което е то самото, ала напуснало себе си, то вече отрича спокойствието на „винаги същото”, отказва си правата да бъде само „тук и сега” и се превъплъщава:
духът – в материя, понятието – в съждение, науката – в практика, историята – в природа.
Понятието е застинало в миг шествие на духа към себе си: то е „умозаключение”, разбрано в буквален смисъл – за миг умът е заключен в ето това определено нещо, но за да остане верен на природата си, тутакси напуска мястото, където е и става – отново за миг – затворник на нещо друго и в нещо друго. За да стане това е достатъчно всяко понятие за миг да се усети като абсолютно свободно: удържането на тези мигове се нарича
съзнание, мислещо себе си мислене; в човешката форма това се проявява като убеденост, че „Аз съм”, но не вече в представата за единство на мисловните ми актове, както не и в тези за единство на дейността ми, а като присъствие в „световното цяло” в качеството ми на „така определен”.
Да бъдеш „личност” означава да
преминеш, овладявайки ги отвътре, всички тези форми – правни, морални и нравствени форми на между-човешко битие и на абсолютните форми, в които духът остава сам със себе си, а именно в изкуство, религия и философия
Духът и ходът на неговото развитие е същественият предмет на
философия на историята
Природата на духа може да бъде разбрана посредством съпоставянето й с неговата противоположност, а именно –
материята
Същност на материята е тежестта; същност на духа е
свободата
Материята е извън самата себе си, докато духът е съсредоточен във
себе си. „Духът е самосъдържащо се съществуване
какво е духът?
Той е единното неизменно еднородно безкрайно – чистата тъждественост, което във своята втора фаза отделя самото себе си от самото себе си и прави този свой втори аспект своя собствена полярна противоположност, а именно съществуване за и в Аз-а като противопоставеност на Всеобщото
В историческото развитие на духа има три основни фази:
източна, гръко-римска и германска
Демокрацията и аристокрацията са еднакво присъщи на стадия, в който са свободни някои, деспотизмът на този, при който свободен е един, а монархията на онези, в които свободни са всички. Това е свързано с доста странния смисъл, който Хегел влага в думата „свобода”. За него няма свобода без
закон; По такъв начин „свободата” за него е нещо, което не надхвърля прекалено правото на подчинение на закона.
Както би могло и да се очаква, Хегел приписва най-висша роля на германците в световното развитие на духа. „Германският дух е духът на новия свят. Той е насочен към осъществяването на абсолютната истина като неограничено самоопределение на свободата – на тази свобода, която има
своята собствена абсолютна форма като своя цел.”
Когато духът постановява закони на самия себе си, той го прави
свободно.
Държавата е въплътената рационална свобода, осъзнаваща и познаваща самата себе си в една обективна форма… Държавата е идеята за духа във външното проявление на човешката …
воля и нейна свобода.”
