ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ /1880 Г. – 1967 Г./ Flashcards
(15 cards)
Според Михалчев Демокрит се е опитвал да разбере времето като
някаква веществена реалност, материална съставка на атомите, каквато то не е и, след като не е могъл да намери мястото му в действителния свят, е побързал да го обяви за нещо субективно. Това практически означава, че времето не би съществувало, ако ги нямаше хората. Следователно то съществува само с тях и за тях и не е съществувало преди тях!
Самото движение, смята Михалчев, предполага преместване на предмета от
едно място на друго
ако преди предметът е бил там, сега е тук, а после ще бъде някъде на друго място. Тези думи „преди”, „сега” и „после” изразяват именно някаква последователност от местоположения, която не е нищо друго освен самото
време, без което понятието „движение” би изгубило всякакъв свой разумен смисъл.
Как може да се мерят миналото и бъдещето, след като не съществуват? Оказва се, че имаме право да мерим единствено настоящето. Но то от своя страна, бидейки една крехка граница между миналото и бъдещето, се оказва
неподдаващо се на измерване.
Михалчев смята, че ако приемем изводите на Св. Августин, че миналото вече не съществува и е недействително, тогава историята би се оказала наука, занимаваща се с нещо
нереално
Михалчев до логичния извод, че времето не е нито вещ, нито част от
материалните предмети
в съзнанието и да потърсим значението му в потока на нашите вътрешни преживявания, както ни учи Бергсон. Само така бихме могли да осъзнаем непосредствено що е времето
живото, неделимото и неизмеримото.
що е времето – живото, неделимото и неизмеримото. Извадим ли го от непосредственото съзнание и започнем ли да го разкъсваме и мерим с цел практическо удобство ние бихме го
умъртвили
В този смисъл часовникът би могъл да се разглежда само като един своеобразен
труп на времето.
За Михалчев времето – това е
последователността
Михалчев счита, че едно моментно единство трае дотогава, докато при анализа не бъде забелязана
промяна в характеристиките на предмета
Времето би могло да бъде открито не само при движение на предмета, а винаги, когато се
изменя някаква негова характеристика.
Михалчев заключава, че времето не е само един субективен начин на подреждане на събитията, а принадлежи
на действителността и съществува навсякъде, където има промени и променливи субекти.
Самото човешко съзнание се характеризира с най-различни състояния, следващи едно след друго и
същевременно отнасящи се към едно и също цяло.
Св. Августин смята тройката „минало-настояще-бъдеще” за нещо обективно. В действителност това е една
субективна делитба, направена с цел практическо удобство. Защото настоящето днес е било минало вчера и ще бъде бъдеще утре.
