Св. Августин Flashcards
(19 cards)
Две са темите, които – според собственото признание на Августин – съставляват изчерпващата пълнота на неговите духовни дирения:
Бог и човешката душа
Августин съумява да въвлече в границите на интересите си не само цялото на познанието, но и системата от ценности и мотиви, движеща човешкото поведение изобщо.
Защото реалната устременост на душата към Бога е устременост на цялата душа, на душата във всички нейни способности.
Християнската мъдрост е изначално единна и философското разсъждение съставлява неин неотнимаем компонент, по самата си същност интегриран с останалите човешки духовни модалности –
включително с вярата
Всички хора – повтаря Августин известния античен принцип – желаят да бъдат
щастливи
Ала не е щастлив онзи, който не притежава онова, което желае. Нещо повече, само по себе си притежанието не ни прави щастливи – било защото притежаваното може да е неспособно да поражда блаженство, било защото то е нетрайно и преходно и страхът от загубата му вгорчава нашето щастие.
Необходимото предусловие за истинското блаженство е, следователно, знанието за предмета на нашето желание и за начина, по който можем да го постигнем.
за Августин блаженството е непременно обвързано със
знанието
Целта на човешкия живот е не познаването, а пълното постигане на Бога, възсъединяване на душата със Създателя, а това възсъединяване е не само интелектуално проумяване,
волево любовно сливане
(Ако се заблуждавам, аз съществувам) Августин
Възможно е, разбира се, да ми бъде внушена мисълта: „Ти се заблуждаваш, че съществуваш.” Ала дори ако се заблуждавам, аз пак съществувам, защото, за да е налице актът на заблуждението, трябва да има някой, който се заблуждава – следователно този „някой” трябва да е.
Учението на Августин за идеите обикновено се характеризира чрез названието
екземпларизъм
Учението за просветлението, т. нар. илюминатизъм (от лат. illuminatio – просветление), обяснява и общо възможността на
богопознанието
Античният космос е създаден по необходимост, християнският универсум –
от свобода
време
времето, на което е подвластно творението, бива обхванато (и осмислено, насочено и оразмерено) от две вечни „сега” – от вечното „сега” на Божието битие и от вечното „сега” на човешкия дух.
Бог сътворява в един извънвремеви акт, в едно вечно „сега” всичко – т.е. цялото минало, цялото настояще и цялото бъдеще. Именно вечността удържа единството на времевия процес, в който миналото е вече осъществилото се, бъдещето – предстоящото да се осъществи, а настоящето – осъществяващото се в този миг „сега”. Няма чисто минало, чисто сегашно, чисто бъдеще. Има само настояще на миналото, настояще на настоящето, настояще на бъдещето.
Злото
Два са божествените дара, които възвисяват човека над цялото останало творение –
разумът и свободната воля
Разумът го, конституира като мислещо, свободната воля – като
нравствено същество
метафизически план свободата е винаги и изключително свобода на
избора
Принципният човешки избор е между
доброто и злото
Както мракът е несамостойна субстанция, а отсъствие на светлина, както мълчанието е необособена реалност, а проста беззвучност, така и злото е чиста отрицателност, неналичност или лишеност от
добро
С това Бог се … от отговорността за наличието на зло в света
освобождава
каква е причина да има зло?
воля
