Съединителна тъкан с твърдо междукл. вещ. Flashcards
(36 cards)
1
Q
Хрущялна тъкан същност и особености
A
- клетки – хондробласти и хондроцити
- екстрацелуларен матрикс – 95% от обема, агрекан, декорин
- обилие на твърдо междуклетъчно вещество (матрикс)
- аваскуларна тъкан – липса на собствено кръвоснабдяване, хр. вещ. от перихондриум
- отсъствие на лимфни съдове, липсват нерви
- слаба регенерационна способност
2
Q
Клетки на хрущялната тъкан същност
A
- хондробласти - произлизат от недиференцирани мезенхимни клетки (в центъра на хондрофикацията) и хондрогенни клетки (вътрешен слой на перихондриума), диференцират се
- хондроцити - овални, 10-30 микром, развит гранулиран ЕПМ, Голджи, липидни капки, гликогенови гранули
3
Q
Хрущялна тъкан състав на матрикса
A
- силно хидратиран – 60-70% вода (агрекан) - стабилност, устойчивост
- глюкозаминогликани - хиалуронан, хондроитин сулфат, кератан сулфат
- протеогликани (гликозаминогликани + сърцев протеин) - агрекан - образува мегакомплекси с хиалуроновата кис.; декорин(ориентация на колагеновите молекули)
- гликопротеини - хондронектин - прикрепване на ГАГте и колаген към кл. повърхност, свързване с клетките
- хрущял-специфични колагенови молекули - тип II, VI, IX, X, XI, еластинови влакна
4
Q
Хондроцити функции и регулация
A
- синтезират и отделят съставките на матрикса- колаген, еластин, ГАГи, протеини - различна активност и особености свързани с нея
- секретират металопротеинази - моделиране на матрикса, промяна на положениетио на клетките
- стимулират се от хормони (растежен, тироксин, тестостерон) и витамин A, C и D
- инхибират се от естрогени, кортизон и хидрокортизон
5
Q
Хрущялна тъкан структура и подреждане на клетките
A
- хондроцити на изогенни групи в лакуни (клетките в една и. група произлизат от един хондробласт, от 2 до 8 хондроцита в изогенната група)
- перицелуларен матрикс - около хондроцита, висока конц. на хиалуронан, сулфатирани протеогликани, колаген тип VI - предпазва хондроцитите и хондробластите от мех. въздействие
- базофилно междукл. вещ. около всяка изогенна група с малко влакна, богат на ГАГи - териториален матрикс
- изогенна група + терит. матрикс = хондрон
- интертериториален матрикс - пространство между хондроните
6
Q
Видове хрущял и локализация
A
- хиалинен - външен нос, гръклян, трахея, хрущялната част на ребрата, ставните повърхности на повечето стави
- еластичен - ушната мида, Евстахиевата тръба, епиглотиса, в рогчестите и клиновидни хрущяли на ларинкса
- влакнест - междупрешленовите дискове, диска на лонното съчленение, залавните точки на сухожилията с костите, в синхондрозите, в ставните менискуси и дискове, както и в някои ставни хрущяли
7
Q
Хиалинен хрущял функции, промени
A
- изгражда скелета при пренаталното развитие, замества се от костна тъкан
- изгражда епифизарната пластинка
- слаби регенеративни възможности при възрастните (липса на кр. съдове, неподвижни хондроцити, слаба пролифератвина възможност на хондробластите) - чрез перихондриума
- с възрастта има дегенеративни процеси - хипертрофия на хондроцитите, калцификация, подпомагана от хондрокласти, които разграждат хрущяла
8
Q
Ставен хиалинен хрущял зони
A
Повърхностна/тангенциална - покрита от синовиална течност, вретеновидни хондроцити, успоредни на ставната повърхност, колагенни влакна тип II
Преходна - повече матрикс, мрежовидно ориентирани колагенни влакна, единични хондроцити, които се делят
Радиерна/дълбока - хондроцити в колони, в изогенни групи, развит ЕПМ, Голджи, снопове колагенни влакна между колоните от хондроцити
Калцифицирана - минерализиран матрикс, хипертрофирали хондроцити, отделена чрез пластинка от калцифициран хрущял
9
Q
Перихондриум същност, слоеве
A
- покрива хиалинния и еластичния хрущял (без ставния)
- плътна съед. тъкан
- stratum fibrosum – колаген І влакна
- stratum cellulare – хондрогенни клетки, подобни на фибробласти
- изхранва и регенерира хрущяла
10
Q
Еластичен хрущял същност, състав, особености
A
- жълтеникав цвят, по-лесно огъваем
- колаген тип II, еластични влакна (орцеин, резорцин-фуксин)
- изогенни групи с 1-2 хондробласти
- растеж чрез перихондриума
- не може да калцифицира
11
Q
Влакнест хрущял локализация, особености
A
- голяма здравина, устойчивост, намалява мех. напрежение
- хондроцити + плътна съед. тъкан (удължени ядра)
- хондроцити - поединично или в малки групи по хода на фибрилите, подредени в колони
- успоредни снопове колагенни влакна –колаген тип І, II - разлика в съотношение при разположение и възраст (I в менискусите, II с възрастта)
- верзикан в матрикса - хидратирани агрегати с хиалуронана
- липсва перихондриум по повърхността
12
Q
Хистогенеза на хрущяла етапи и видове
A
1) мезенхимни клетки - хондробласти - центрове на хондрофикация
2) хондробласти се увеличават на размер, диференцират - произвеждат аморфен матрикс - клетки се отдалечават
3) хондроцити - образуване на изогенни групи
- интерстициален растеж - нарастване на матрикса около изогенните групи
- перихондрален/апозиционен растеж - отлагане на матрикс към перихондриума (от хондрогенните клетки се образуват хондробласти)
13
Q
Съставни части на костната тъкан
A
- калцираномеждуклетъчно вещество
- клетки - прогениторните клетки, остеобласти, остеоцити, остеокласти
14
Q
Прогениторните (остеопрогениторните) клетки
A
- в дълбоки слоеве на периост, в ендост, Хаверови и Фолкманови канали
- произлизат от мезенхимни стволови клетки
- активни при растежа на костите
- при стимулация започват пролиферация, трансформиране в остеобласти/хондробласти
- диференциация се инициира от CBFA1,RUNX2
- винаги остава резерв - реактивация при заздравяване след увреждания
15
Q
Остеобласти какво секретират и какво се образува
A
- синтезират колаген тип I, протеогликани (гранули в цитоплазмата са РАS-позитивни), ГАГи (съставки на основна субстанция)
- остеокалцин, остеонектин (минерализация)
- алкална фосфатаза в матриксни везикули (секреция по време на образуване на костния матрикс)
- остеопонтин (формиране на зона между остеокласти и зона под тях)
- костен сиалопротеин (прикрепване на остеобласти към матрикса)
- рецептор за активация на ядрен фактор капа В
—> образуват в началото остеоид (неминерализиран)
16
Q
Остеобласти структура, форма, регулация, свързване с други клетки
A
- по повърхност на костните гредички - активни са кубични, при намалена синтетична активност са плоски - 20-30 микром
- голям брой рибозоми, силно развит гранулиран ЕПМ и Голджи, ексцентрично ядро, поляризирани клетки (натрупване на материал към матрикса)
- матриксни везикули, гранули от протеогликани
- активност се контролира от хормони (паратхормон, растежен хормон), витамини и др.
- израстъците им се свързват с gap junctions с израстъците на други остеобласти, остеоцити
17
Q
Остеоцити същност, структура, алтернативи на повърхностите
A
- трансформирани остеобласти, завършили синтетична и секреторна дейност
- овално тяло с дълги израстъци, по-слабо базофилни поради оскъден зърнест ЕПМ
- периостеоцитно пространство между кл. мембрана и стената на лакуната - изпълнено с екстрацелуларна течност с Са2+
- тяло в лакуни, израстъци в каналикули, чрез тях се свързват с gap junctions с други клетки (преминават йони, малки молекули - при възрастни се скъсяват, междукл. контакти се нарушават
- хемиканали - връзка с матрикс
- bone-lining cells - повърхностно, поддръжка и изхранване на остеоцити
18
Q
Остеоцити функции и последствия след смъртта
A
- поддържат нормално състояние на матрикса
- резорбтивни остеоцити - слаба остеолитична дейност, поддържайки ниво на Са в кръвта
- възприемат и провеждат мех. въздействия - освобождават остеоклацин, цАМФ, растежен фактор - натрупване или премахване на костна тъкан
- смъртта им води до разграждане на костната тъкан от остеокласти и ремоделиране от остеобластите
19
Q
Остеокласти къде са разположени и структура
A
- разположени в лакуни на Хаушип
- нагъната зона - митохондрии, лизозоми, Голджи, ЕПР, увеличена повърхност за секреция на хидролази и протони,
- светла зона - само микрофиламенти, плътен контакт с матрикса
- везикуларна/базолатерална зона - екзо- и ендоцитозни везикули на разградения материал
20
Q
Остеокласти функции и механзимъ на осигуряване на кисела среда
A
- разграждат и ремоделират костта - чрез хидролитични ензими на лизозомите (катепсин, металопротеинази, колагеназа)
- чрез АТФ-зависима протонна помпа се изпомпва Н+, карбоанхидраза (продукция на Н2СО3), Cl-канал транспортира аниони
21
Q
Остеокласти активиране и регулация
A
- активиране - взаимодействие с остеобласти чрез мембранни рецептори RANKL, RANK
- контрол - паратхормон (активиране), калцитонин, естрогени (потискане), цитокини, др.
22
Q
Остеокласти произход
A
1) Мононуклеарна хемопоетична прогениторна кл., произлизаща от мултипотента стволова кл.
2) Превръща се в остеокластен прогенитор под влияние на стромални кл. на костния мозък
3) Прогенитор се свързва с RANKL от остеобласти - преминава от кръвта в костта - неактивен остеокласт
4) Резорбиращ остеокласт
23
Q
Костна тъкан междукл. вещество
A
- органична съставка - колаген I, протеогликани, гликопротеини, ГАГи, остеокалцин, остеоспондин, костен сиалопротеин
- минерална съставка - калциев фосфат, карбонат, кристален хидроксиапатит, натрий, магнезий (Pb, Sr, Ra могат да изместят калция)
24
Q
Видове костна тъкан според степента на развитие и структура
A
- незряла - няма правилно ламеларно подреждане, повече кл, неориентирани колагенни влакна - мрежа = грубовлакнеста - пренатално, фрактури
- зряла - изградена от остеони/Хаверсови системи, насочени успоредно на костта
– концентрично подредени 3-20 ламела с различно ориентирани колагенни влакна
– централен Хаверсов канал - нервни влакна, кр. съдове
– Фолкманови канали - няма ламели
– остеоцити в лакуни, израстъци в каналчета
25
Видове костна тъкан според разположение/структура
- компактна - външни ламели под периоста, вътрешни ламели около медуларния канал, интерстициални ламели между остеоните
- спонгиозна/трабекуларна - изградена от гредички, които се свързват и заграждат пространства - по-дебелите с остеони, по-тънките с ламели
- кортикално костно вещ. - над спонгиозното, компактна субстанция
26
Периост структура, функции
- обвива костите отвън - stratum fibrosum с множество съед.тъканни влакна (Шарпееви влакна за закрепване в костта), stratum osteogenicum с кл., които могат да се трансформират в остеобласти - регенерация
- кръвоснабдяване, инервация, регенерация
27
Ендост същност
- покрива вътрешна повърхност на костите
- тънък слой приплеснати съед.тъканни кл., част са прогениторни, преминават в ретикуларна съед. тъкан на костен мозък
28
Видове остеогенеза
- десмална осификация (пряка)/интрамембранна
- хондрална осификация (непряка)
29
Десмална осификация стъпки, кости примери
1) Групиране на мезенхимни кл., които се трансформират в остеопрогениторни
2) Те се диференцират в остеобласти, които секретират междукл. вещ. - образуват остеоид
3) Трансформират се в остеоцити, които се раздалечават
4) Нови мезенхимни се включват - разполагат се на повърхност на осификационния център
5) Осификационни центрове се сливат, моделиране от остеокласти
--> получава се мембранна кост - челна, теменна, клавикула, горна и долна челюст
30
Хондрална осификация същност и видове
- образуване на хиалинни хрущялни модели и вторично вкостяване
- перихондрална, енхондрална
31
Перихондрална осификация етапи
1) В перихондриума на диафизата остеобластите образуват костна пластина - спира хранене на вътрешни области
2) Хондроцити хипертрофират и секретират алкална фосфатаза, заобикалящият ги матрикс калцифицира
3) Калцифициран хрущял смущава преминаване на хр. вещ - хондроцити и хрущялна тъкан загиват
4) Лакуни на хондроцити се сливат, навлизат кр. съдове, носещи прогениторни клетки
5) Последните влизат в контакт с калциеви отлагания и се трансформират в остеобласти
6) Образува се остеоид - място на образуване на костна тъкан в диафизата - първичен осификационен център - смесени спикули на новообразувана костна и калцифицирана хрущялна тъкан
- костна маншета достига до епифизата
32
Енхондрална остеогенеза етапи
- в епифизния и диафизния хрущял
1) След костната маншета диафизният хрущял не се снабдява с хр. вещ. - хондроцити дегенерират
2) Навлизат кр. съдове - прогениторни кл, които се диференцират в остеобласти - те образуват остеоид
3) Хрущялна тъкан постепенно се замества, нова костна тъкан се моделира от остеокласти
4) В проксималната (по-късно и в дисталната) епифиза се формира вторичен център на вкостяване - процеси се повтарят
33
Минерализация теории, етапи
А) Теория за хетерогенната нуклеация - колагенните влакна са ядра на минерализационния процес поради отлагане на Са и PO4
Б) Наличие на матриксни везикули в остеобластите, съдържащи калциеви, фосфатни йони, алкална фосфатаза, цАМФ, АТФаза, калциеви помпи, които пренасят Са от цитозола във везикулите:
1) Са-катиони от матрикса се свързват с остеокалцин, остеонектин, костен сиалопротеин - места с висока конц. на Са
2) Повишено ниво на матриксен Са стимулира остеобласти да секретират алкална фосфатаза - РО4 йони от нейното действие стимулират натрупване на Са
3) Повишена Са-концентрация стимулира остеобластите - те освобождават везикулите в матрикса - образува се СаРО4, който кристализира
4) Инициира се формиране на хидроксиапатитови кристали в матрикса (гнезда на кристализация) - калцификационни фактори и протеини усилват процеса
34
Епифизна хрущялна пластинка същност, зони
- съществува до завършване на растежа, тогава епифиза и диафиза се сливат, нарастване на дължина
1) Герминативна - хиалинен хрущял, няма кл. пролиферация и продукция на матрикс
2) Пролиферативна - подредени в колони хондроцити, които се делят, продукция на колаген II, XI и матрикс
3) Хипертрофична/зреене - хипертрофирали хондроцити, секретират васкуларно-ендотелен растежен фактор (VEGF), стимулира растежа на кр. съдове, секретират колаген I, X
4) Калцифицирана хрущялна - дегенериращи хондроцити и калцифициращ матрикс - структурна основа на костта
5) Резорбционна/осифицирана - лакуните на хондорцитите се отварят от остеокластите - навлизат кр. съдове с прогениторни кл. - осификация
35
Регулация на минерализация и растеж на костите, болести
Ремоделиране на костта
- липса на калций, витамин D - рахит, остеомалация
- остеопороза - имобилизация и менопауза
- гигантизъм/джуджета - секреция на соматотропен хормон
- хормони на щитовидна жлеза (кретенизъм)
- ремоделиране при промяна на натоварването, възприета от остеоцитите - остеобласти и остеокласти осъществяват ремоделирането - разграждане и последващо образуване на остеони
36
Костна тъкан регенерация
- при фрактури - възстановяване чрез интрамембранна и енхондрална осификация - навлизане на макрофаги с кръвта, прогениторни кл. - образува се костен калус с неправилно оформени гредички
- диференцират се остеобласти - обхваща място - прогениторни кл. се диференцират в хондробласти - хрущял - енхондрална осификация
- калус се замества
