Левкип и Демокрит - атомът Flashcards
За основоположник на Античния атомизьм обикновено се сочи
Левкип
От едно столетие насам в историята на философията основоположникът на античния атомизъм остава в сянката на Демокрит – и поради противоречивостта на сведенията, и заради тяхната оскъдност, и най-вече защото Демокрит е мислителят който предлага едно завършено учение за
атомната структура на космоса
Как наричат Демокрит?
„смеещият се философ”
Теоретическото положение на натурфилософията, че всяко нещо води своето начало от съществуващото, в най-голяма степен се отнася до
античния атомизъм
Централна теза в теорията на Левкип и Демокрит е тезата за
битието и небитието, атомите и т.нар.пустота.
Те учат че елементите са
пълното и празното, като наричат едното от тях битие а другото небитие, като пълното и плътното е битие, а празното и рядкото – небитие.
Основно понятие във философията на Левкип и Демокрит е понятието
АТОМ означавано с ра.злични, но почти идентични по смисъл термини – битие, нещо, пълно, фигура, вид, идея.
При атомистите атомите са
неделими хомогенни праелементи. Самото отричане на движението води до противоречие с данните от сетивното наблюдение. Оттук и нуждата от реабилитиране на движението като сетивна даденост. Застъпва се гледището за вечността на движението, което не притежава начало или причина, то е толкова вечно колкото и самите атоми, на които е съществено свойство. Негово обективно условие, а не причина е празното пространство.
Съществува и възгледа за два вида движение:
движение на елементарните частици и движение на сложните тела, съставени от тях. Първото се характеризира като първично а второто като произволно.
ейдола (идоли) Идолите като особен посредник (медиум) между външните предмети и сетивните органи.
Идолите са образи отделящи се от външните неща. Те блуждаят в празното пространства и прониквайки в сетивата предизвикват съответните усещания. Например при зрението от предмета се излъчват образи, които се насочват към гледащия индивид. Те оставят отпечатък върху въздуха подобно на отпечатъците на твърдите тела върху восъка или друга подобна материя. В качеството си на междинна среда въздухът съхранява отпечатъка на образа. Така в душата проникват отпечатъците от въздуха. Тази хипотеза е едно от възможните възражения на митологията и на нейните фантастични образи.
Самата дейност на софистите е насочена пряко към
подготовката на хора, притежаващи солидни научни знания за да се посветят на активна държавническа работа. В една или друга степен отделни елементи на софистическата дейност са известни твърде рано в историята на античното общество, доколкото всяка цивилизована общност е вътрешно свързана с просвещението, изкуството, реториката.
